Заговорът

В началото на съществуването си християнството е преживяло невероятни трудности, за да се наложи. Особено по-бедните слоеве на обществото, близки до земята, които са били по-склонни да вярват в богиня, осигуряваща изобилни реколти, отколкото в бог мъж, който е бил твърде далеч от всекидневните им грижи. Какво е трябвало да се направи, за да бъде изкоренена вярата, която хората отказвали да забравят? Отговорът бил същият, както на всички завоеватели: щом било невъзможно да се преборят с нея, я превзели и изменили до неузнаваемост. По начин, който да отговаря на новата идеология.

Така изведнъж четиристотин години след смъртта на Иисус Христос вярата, която светите отци на Църквата старателно игнорирали, изведнъж била извадена на показ, за да бъде използвана. За главно действащо лице избрали Мария. През 431 година от нашата ера, по време на църковен събор, който ще стане известен като Вселенски, светите отци със забележителна ловкост превърнали Мария в Дева Мария. Така създали женски образ, който не се възправял срещу интересите им, тъй като Мария оставала подчинена на сина си и на неговия баща и същевременно уталожвала дълбоката носталгия по богинята — жена и майка.

На онези, които ще ме упрекнат, че извършвам дивашка интерпретация, ще кажа: Знаете ли къде е бил узаконен този мит през 431 година? В Ефес! Да, в най-влиятелната и най-известната столица на великата Богиня Майка от Античността — Кибела. Струва ми се, че не може да се даде по-очевидно доказателство за нейното завръщане.

А после — и сега не казвам нещо, което не знаете — повечето от катедралите били наречени „Света Дева Мария“. Което имало огромно въздействие върху народа и митът ставал все по-значим. През 1854 година той е наречен „Непорочното зачатие“, а през 1950 година заедно с догмата за Успение Богородично е тиражирана легендата, че след смъртта си Мария се възнася на небето като Божествения си син.

Само че Дева Мария е твърде очевиден пример. Нека посоча други примери. Ако ви опиша атрибутите на гръцката богиня на луната Хеката58, за коя известна статуя се сещате? Дълга тога, вдигната ръка, държаща факел, корона от тръни… Разбирате, че става дума за Статуята на свободата. И сте прави: тя е пряко копие на античната богиня. А съвсем не е случайно, че нейният създател — французинът Бартолди, е принадлежал към франкмасонството, което обръща лице към старите култове с мистерии от Античността.

Навремето с думата „мистерии“ са обозначавали забранените култове. Античната богиня днес все още е в джоба на всекиго от нас. На всеки европеец и французин. Сеячката, изобразена върху различни по номинал монети, е гръцката богиня на жътвата Деметра. Мариана с разголената гръд, символ на Френската република, очевидно е Богинята Майка кърмилница на народа.

А знаете ли къде се събират върлите привърженици на испанския гранд „Реал Мадрид“, за да отпразнуват поредната победа? На площада с фонтана, където върху колесница, теглена от два опитомени лъва, царства богинята Кибела. В тази скулптурна композиция мъжът се представя с цялата си мощ, но благодари на богинята и обвива около врата ѝ клубния си шал!

А сега няколко думи и за празниците. Във въздуха се разнасят пролетни ухания и родителите, или — ако предпочитате — заекът, боядисват и украсяват великденските яйца, после ги крият в градината, за да забавляват децата, които ги търсят и намират. Да, става дума за Великден. Празник, почитан и от католиците, които може би не знаят, че всъщност честват една от най-старите церемонии на Богинята Майка. Същият този празник, наричан езически — за да се обозначи култът към древната богиня, без да се произнася името ѝ, в Античността е бил честван като завръщане на плодородието. И така е от Вавилон до Англия.

Нужно ли е да напомня, че яйцето е символ на плодородието? За най-скептичните ще добавя още едно доказателство. То е етимологично и би трябвало да ги убеди. На английски Великден се нарича Easter, по името на англосаксонската богиня на плодородието. Коренът му е идва от великата богиня на Месопотамия Ищар, чието име в семитските езици също се произнася като Easter.

При желание можете да намерите редица други примери. Те са около вас. Завършвам с пример, който повече ми прилича на анекдот. Освен това е твърде интересен, защото произтича от нашата култура: логото на „Старбъкс“. Там е изобразена жена с голи гърди, покрити с дълги коси, която държи в ръце двете си опашки на сирена. Та това е Мелузина. Жена с магически способности, която се превръща в сирена или в жена със змийска опашка, когато се къпе. Във всички случаи тази магьосница, която днес е повече или по-малко прокълната, някога, през келтската и римската епоха, е била почитана като богинята на ражданията и на плодородието. Не знам дали авторите на логото и основателите на фирмата преднамерено са избрали този образ, но е важно да отбележа, че той предизвиква приятни асоциации у милиони хора.

Дами и господа, надявам се, че в края на това експозе, извлечено от дълбините на колективната ни памет, вашият светоглед е еволюирал. Надявам се, че сте осъзнали до каква степен някога светът е бил преобърнат от войнстващия патриархат — истинска драма за жените, а боя се — и за целия човешки род. Надявам се, че в бъдеще ще различавате все по-ясно белезите на онази епоха, когато в отношенията между мъжете и жените не е властвало съперничеството, а уважението и равенството. С цялото си същество се моля да не забравяте, че някога сме живели във времена, когато светът не е функционирал по сегашния несправедлив начин, и че е възможно той да се върне към принципа на равенството. За наше общо благо.

И си спомнете следното предсказание, което скоро ще се изпълни със смисъл: „Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще обедини всички“.