Заговорът

Дами и господа, добър вечер и благодаря, че сте тук. Това, което ще ви разкрия тази вечер, няма да се хареса на всички и дори по-лошо: думите ми, въпреки че се позовават на историята, ще предизвикат гняв у някои от вас. Но е спешно да се разкрие на света най-голямата измама в историята. Ще започна с две гатанки… Кой е казал: „Любовта е престорено чувство, прославяно от жените, за да направят доминиращ техния пол, който би трябвало да се подчинява“ и „Няма добри нрави за жените извън тези да си стоят в уединение у дома“?

Някой груб недодялан селянин? Или глупав брутален мачо?

Не. Казал го е големият философ от века на Просвещението Жан-Жак Русо. А неговият съвременник Монтескьо, който е вдъхновител на бъдещите закони на Франция, не остава по-назад… Цитирам: „…[Природата], изглежда, е поверила на мъжете правото да управляват. Тя е надарила единия пол с безгранична смелост, а другия — със срам“.

Колкото и противоречиво да изглежда това, никой от великите мислители от века на Просвещението, които са останали без глас да защитават свободата, не е пожелал да освободи жените! През онази епоха на исторически възход и обновление бедните, актьорите, хомосексуалистите, протестантите, цветнокожите и прислугата са били освободени и дори поканени да заемат място в политиката. Но не и жените…

Как е било възможно през този период на всеобщо освобождение, на борба за абсолютно равенство, на взрив на най-изящните и фини умове, жената за пореден път да бъде третирана с презрение и като същество, което е длъжно да се подчинява? Дълго време смятах това за особено, за странно. До момента, когато отговорът се появи в резултат от моите проучвания. И той е: манипулиране на общественото мнение. Мислителите от века на Просвещението също като предшествениците си и като всички нас днес са били жертва на страшен и опасен план за идеологическа обработка на нашето колективно подсъзнание. Обработка, започнала още през епохата, когато се е появила писмеността — около 3000 години преди Христа.

А преди тази епоха е имало време, когато жената е заемала господстващо място в обществото. До деня, когато борците за патриархат са решили, че повече няма да делят властта с жените, а ще я вземат за себе си и ще я притежават само и единствено те. До края на света.

Трябва да признаем нещо на тези узурпатори — имали са гениалното хрумване да използват най-голямата хитрина, за да постигнат целите си: пренаписали са колективното подсъзнание, с други думи, колективната памет на човешкия род, която ръководи нашия живот от поколение на поколение чрез митове, традиции и религии.

И така, отпреди повече от пет хиляди години милиони мъже, жени и деца са захранвани с гримирани религиозни приказки и пренаписани митове, с история, в която женската част от света е принизявана и оклеветявана, за да ни накарат да приемем нещо неприемливо: че жената трябва да се подчини на мъжа…

Тези мъже, живели в далечна епоха, са описали фалшифицираната в техен интерес култура и са направили така, че бъдещите поколения да познават само тяхната, патриархалната версия на фактите. Тези завоеватели, водили битка в полза на патриархата, са работили толкова добре, че и днес ние се ръководим от това препрограмиране на нашата колективна памет, без дори да си даваме сметка.

Дами и господа, думата, която ще употребя, може би ще разсмее някого. Става въпрос за най-голямата конспирация в историята на човечеството. И ще ви го докажа. Защото това, което армията от писачи фалшификатори, пропагандиращи патриархата, не е могла да предвиди, е, че днес археологията позволява да открием истинската история, която те са решили, че могат да погребат под безбройните си купища книги.

Нека поразсъждаваме за миг как е живяло едно праисторическо племе. Мъжете и жените ловуват, събират храна, изработват фигурки, понякога рисуват, творят, но никое тяхно творение не надвишава по значимост един феномен: коремът на жената се издува, расте и след определен брой луни оттам излиза малко живо човешко същество.

Първобитният човек не може да направи връзката между съвкуплението и раждането на дете. Периодът между зачеването и бременността е толкова дълъг, че му е било невъзможно да открие съотношението между причина и следствие. В представите на първите човешки същества жените и само те са били създателки на живота! Жените държат властта, срещу която мъжът, простете за думата, се е чувствал „немощен“.

И така, жената е била почитана като извор на живота. Доказателство за този култ са множеството женски фигури по стените на пещерите в цял свят. Там мъжкото присъствие или е едва забележимо, или е второстепенно. Грижливо изрисувани или гравирани женски фигури изпълват цели галерии: с огромни гърди и прекомерно развит ханш, с релефно очертани вулви. Към тях трябва да прибавим двеста и петдесетте женски статуетки, намерени от Югозападна Франция чак до Сибир, в Италия, Германия, Австрия и Украйна, в Турция, Сирия, Ирак. По всички тези места са открити съвсем малко мъжки статуетки. Несъмнено жената е била обект на обожание и почит, която художниците — мъже или жени от онова време, са държали да представят старателно и в значително количество.

В тази епоха и малко по-късно, през неолита, преклонението пред жената е надскачало нейната „магическа“ способност да създава живот. През ловните периоди майките и кърмачетата не можели бързо и безшумно да се придвижват от място на място. Оставали в лагерите и това продължавало дълго. Трябвало да намират храна за себе си и за децата с техни средства. Изследователите са стигнали до заключението, че вероятно жената е започнала да обработва земята и следователно е открила земеделието. Търсели са ядливи семена и се хранели с тях на определени места. Така жените разбрали, че от семената, които изтървават на земята, след известно време пониква растение. Ето така човешкият род се е научил да сее и да обработва полята. И понеже жените се били посветили на тези занимания, те първи осъзнали колко важни са водата и топлината, за да поникнат растенията. Така станали пазителки на тайните на плодородието на земята храненица. Ето как жените натрупали познание в две области на творението: на човешкия и на растителния живот. Към казаното трябва да прибавим и факта, че са познавали не само хранителните свойства на растенията, а и лечебните им качества. И така жените станали първите лекари.

Изцяло отдаден на лова и на физическата защита на племето, мъжът се чувствал чужд на тези чудесни знания и в течение на продължителен период познанията на жената определили ролята ѝ в обществото и я поставили на върха на човешкия род. По тази причина далеч преди да бъдат измислени мъжките богове, човеците почитали богините, които изпълвали пантеоните и властвали в съзнанието. Хората ги почитали, за да бъдат богати реколтите, за да са здрави децата им или да оздравеят по-бързо. Тук-там се срещали и мъжки божества, но те били или деца на богините, или техни дискретни спътници.

Ще изредя само най-известните в древността богини майки: богинята Нехбет35 в Египет, смятана за богиня създателка, сътворила света, произнасяйки седем думи и изстрелвайки седем стрели, далеч преди възшествието на бога на слънцето Амон. Следва Кибела36, наричана Magna Mater — майката на боговете, чийто култ се разпространил от Ефес (в днешна Турция) по цялата Римска империя чак до Галия, без да я засенчи нито един бог мъж. Шумерите почитали Иштар37 — богинята на живота и плодородието, на която са посветени поне петнадесет храма. Мари била главната богиня на баските. Името ѝ все още съществува в културата на страната. Следват великата богиня Гайа или Гея, прародителката на всички богове в гръцкия пантеон, могъщата богиня Бригит38 в келтската митология, Ашера — Богинята Майка на народите на Ханаан и първите израилтяни и т.н. Обърнете внимание, че тези богини не са били божества, почитани сред други божества. Не, те са били единствени и върховни, като са властвали сами, без други богове около тях.

Впрочем в посветените на тях храмове само жените са имали право да извършват церемонии. Ако понякога в храмовете са били канени мъже, те обличали роби като посестримите си, за да потънат в масата богомолки и да не обиждат богинята. Това обяснява защо свещениците от всички днешни вероизповедания са облечени в дълги роби, а не с мъжки дрехи.

Само че всички тези имена на богини, колкото и прочути някога да са били, днес не ви говорят нищо. За сметка на това познавате символа, който ги е обединявал. Още повече че ще го открием във всички религиозни и митологически текстове, дошли до нас.

Този символ се намира върху множество гравюри и фрески, по ръцете на статуетките, изобразяващи жрици. Намерени са стотици такива символи от остров Крит, Ирак, Ливан, Франция, Египет и Израел. Бил е навсякъде и през цялото време е бил свързван с Богинята Майка от древните времена. Този универсален символ на плодородието и на женското начало е змията.

Защо ли? По една много проста биологична причина: влечугите са най-разпространените и същевременно най-плодовитите животни в света. Змиите снасят средно по двадесет яйца, а при питоните например те са сто. Към това се прибавя и смяната на кожата при змиите, която може да се регенерира до безкрайност. А това са две особености, които чудесно символизират плодовитостта и безсмъртието, присъщи на жените богини. През онези далечни времена змията е била свещено животно, почитано и свързвано от всички народи с женствеността. Именно чрез този универсален символ — змията, ще разберете как борците за патриархат са се заели да съборят жената от пиедестала ѝ. След палеолита и хиляди години от неолита Богинята Майка е видяла, че армията на патриархата ѝ е обявила война. А ние, без да го съзнаваме, сме се превърнали в храбри и редови войници на тази армия…

Преди да ви докажа явната манипулация на митологическите текстове, които всички познавате, една дума за причината, довела хората до желанието да детронират богинята. Много е вероятно патриархатът да се е зародил не при народите, които са се занимавали със земеделие, а при овчарите, пазители на стадата. Защо? Защото, като са наблюдавали животните си, те най-сетне са разбрали връзката между сношението и бременността. Като направил аналогия със себе си, мъжът осъзнал, че той също играе роля в произхода на живота и без него жената не би могла да направи нищо. Оказал се толкова важен, колкото била и тя. Оттук нататък го деляла само крачка до решението, че е по-важен. Така се обяснява защо при скотовъдните племена жената е превърната в стока, която се е разменяла и продавала като крава, коза или камила. От този момент всичко се объркало. Появила се пропагандата на новия култ и писачите положили огромни усилия да съборят символите на женските божества, за да отнемат божествеността им. Всеки религиозен текст бил пренаписан, за да бъде заличена старата култура на Богинята Майка и тя да бъде изобразена като хаос, който да бъде овладян, за да може мъжът да живее в злото.

Във всички култури най-атакуван символ бил онзи, който най-ясно символизирал богинята — змията. От почитано животно, символ на плодородие и безсмъртие, змията ще се превърне в абсолютно чудовище. А хищният дракон не е нищо друго, освен летящ змей. Ужасният левиатан всъщност е морски змей… Същата е съдбата и на многоглавата хидра, на медузата с коси от змии и така нататък.

От този момент нататък всички герои мъже ще се превърнат в унищожители на змията чудовище във всичките ѝ форми. Тези мъже ще разсичат и ще убиват змията, но ще бъдат представяни от патриархалната идеология като герои, дошли да спасят света от заплахата на Стария свят, доминиран от богините. Тези нови герои ще бъдат „опаковани“ като воини спасители, натоварени с мисията да внесат ред в хаоса. За народите от онази древна епоха посланието е било пределно ясно: старата религия, почитаща богинята, е превърната в зло, което трябва да бъде унищожено, за да вземе надмощие нов бог, който да стане гарант на новия патриархален ред.

Днес повтаряме до безкрайност историите за разсечени дракони, смисъла на чиято символика сме изгубили. Разказваме ги като мъдри и поучителни притчи и легенди. Следваме манипулацията, кодирана в дълбините на колективното подсъзнание, чиито основи са положили завоевателите, установили патриархалния ред.

Сега, когато познавате женската символика на змията, да започнем с най-очевидната и най-гротескна лъжа: първородния грях на Адам и Ева, разказан в „Битие“ на Библията. Ще я припомня: Господ, новият господар на патриархалния свят, забранява на мъжа и на жената да вкусват плода от Дървото на познанието за добро и зло. Но коварната змия, с други думи — богинята, предлага на жената да не се подчини на заповедта на Бога Отец. От своя страна Ева изкушава Адам да стори същото. За да ги накаже, Господ ги прогонва вън от райските селения. И за тях, и за потомството им настават години на мъки и страдания, наречени хаос. Що се отнася до змията, Господ я осъжда с думите: „А ти, защото направи това, ще бъдеш най-проклинаното от всички животни“.

Може ли да съществува по-ясна демонстрация на процеса за оклеветяване на този някога толкова тачен символ?! Да вземем и левиатан — ужасното чудовище, което многократно се пръква в Библията като катастрофален разрушител, разкъсващ душите в ада. Какво животно е той според вас? Морски змей! И за да е по-ясно, това е змей, който се е разбунтувал срещу властта на Господ, който го унищожава. Унищожава онова, което през старата епоха е било олицетворявано от женската божественост, което някога води борба за оцеляването си и което новият патриархален ред унищожава за благото на мъжкия пол.

Гръцката митология също представлява низ от прозрачни примери за психологическа обработка на масите чрез митове. Нека да започнем с Ехидната39. На гръцки думата означава „женска усойница“, полужена, полузмия, позната като майка на всички чудовища в гръцката митология.

А епопеята за Херакъл, въоръжената ръка на патриархалния бог Зевс, включва поредица от убийства на децата на Ехидната40, повечето от които също са влечуги. Поредицата от подвизи започва още с раждането на Херакъл, когато той в люлката си удушава две змии, а после отсича главите на Лернейската хидра — те израстват отново, както е било писано в старата религия на женското начало, която се съпротивлява и не иска да изчезне.

Унищожението продължава с убийството на стоглавия дракон Ладон, пазител на безсмъртните ябълки в градината на Хесперидите41. Ябълковото дърво е засадено там от великата богиня Хера42. Подтекстът диктува, че богинята жена не трябва повече да разполага с правото на безсмъртие, което се полага само на мъжките божества. Що се отнася до историята за Херакъл, при гостуването му у царица Омфала43 героят убива гигантския змей, който унищожавал мъжете и реколтите. Да, реколтите! Символите са обърнати с главата надолу от привържениците на патриархата, очевидно е! Предишният извор на живот и плодородие — богинята, чрез символа си змия, се превръща в носителка на смъртта. Пазете се от нея! Защото единствено мъжките божества въплъщават извора на живота.

Списъкът може да бъде продължен с героя Персей, който отсича главата на Медуза. Главата ѝ, естествено, е покрита със змии. Тук е и богът на слънцето Феб — Аполон, който открадва храма на богинята на Делфи, като убива змея Питон, син на великата богиня Гея. Така Аполон създава свой собствен храм и подчинява на властта си пророчицата Пития, чието име идва, както сте разбрали, от Питон.

Северните герои не остават по-назад. Тор, скандинавският Зевс, убива Йьормунгандър — страховит морски змей, наречен сякаш случайно „земната риба“. А старогерманският Зигфрид убива змея, чиято кръв го прави неуязвим. Детински обяснения от мъжки бог, който си присвоява привилегията да бъде безсмъртен от умираща богиня, която е трябвало да бъде изличена от съзнанието на поколенията, както се опитваме да изтрием от паметта си нощен кошмар.

И накрая, най-близо до нас е християнската доктрина. Тя няма да остане по-назад и ще срине последните огнища на съпротива на женските божества, за да вкара в главите ни клишето, че великата богиня олицетворява Злото и че най-сетне е настъпила ерата на светлото мъжко царство. За да бъде илюстриран триумфът на Доброто над Злото, вадят на сцената воини в бляскави доспехи, убийци на дракони и на гигантски змейове. Вижте изображенията на свети Михаил и свети Георги, които са изписвани по стени и изографисвани по икони или са извайвани във фигури от дърво или мрамор в мига, когато сразяват змея.

Често се пренебрегва фактът, че по дирите на християнските апостоли и мъченици във всички области, където властва християнската религия, следва цяла армия от други светци. Тези по-малки или второстепенни светци са били наричани „савроктони“, което ще рече убийци на влечуги. От гръцката дума σαυροκτόνος, която обозначава светец — убиец на влечуги. Поне четиридесет са!

Бих могла да продължа с безкрайни примери, защото изтреблението на женските божества не е станало за ден-два. Борците за патриархат е трябвало постоянно да подновяват борбата си или да досъчиняват историите си, за да не загубят битката. До известна степен можем да признаем, че в края на краищата са победили.

В хода на световния исторически сблъсък им се е наложило да преодолеят мощната съпротива на народите, които не са били съгласни да захвърлят богините си в полза на отмъстителни и войнствени богове. И днес, стига да се вгледаме по-внимателно, ще открием доказателства за подобна съпротива. И така, като завършек на изказването ми предлагам заедно да повдигнем воала на свещеното женско присъствие, което е навсякъде около нас. Скрито или дегизирано.