Заговорът

60

Отвори очи и видя белите стени на лазарета в затвора. Лежеше на леглото, а директорът на „Крипос“ седеше в едно кресло до нея.

— Изгубихте съзнание, след като…

Сара затвори очи и стисна така силно челюстите си, че Хенрик Валдберг разбра: не искаше да чуе нищо повече. Дишаше толкова шумно, сякаш щеше да получи нов пристъп.

Медицинската сестра, която бе чула гласовете им, дойде от съседното помещение.

— Ето, вземете това — каза тя и подаде на Сара таблетка и чаша вода. — Ще намали безпокойството ви.

Сара познаваше твърде добре това успокоително и извърна глава.

— Помогнете си. Ще действа само няколко часа — прошепна ѝ медицинската сестра със загрижен глас. — Не е проява на слабост, ако човек успокои страданието си, когато в момента няма какво друго да се направи. Уверявам ви, че няма да ви карам да го пиете редовно, ако не желаете.

Сара усещаше толкова дълбоко отчаяние, че накрая изпи таблетката.

— Съжалявам — каза директорът на „Крипос“, — но трябваше да ви съобщя истината, преди тя да стане публично достояние.

Чувството ѝ за вина я разяждаше толкова силно, че болката стана физическа. Сара хвана с ръка главата си. Сякаш някой с отвертка раздробяваше горната част на черепа ѝ. Стомахът ѝ бе само тенджера с киселини, а гърлото ѝ — подпухнала и напоена с оцет гъба.

Как щеше да живее след подобна грешка?

— Нямало е как да знаете, че Людмила е новоизбраният папа — каза Валдберг. — Никой не би могъл да знае това. Защото това е творение на целия ѝ живот — да прикрива същността си.

Сара отхвърли завивката от леглото и седна, покрила лицето си с ръце. Червеникавите ѝ коси падаха като водопад над ръцете ѝ.

— Адриан Клещински всъщност е Адриана Клещински. Преобличането ѝ като мъж и волята ѝ да се представи като такъв, поне според първите информации, с които разполагаме, датират от 1979 година. Поне така свидетелства телохранителката ѝ София Ковяк, която я познава от детинство. Ето как изглежда. — Хенрик Валдберг ѝ показа снимка на млада жена.

Сара вдигна глава към тавана и затвори очи. Бе познала жената, която видя през оптичния мерник в задната част на балкона. Бе я помислила за Людмила, защото тя очевидно се готвеше да се намеси.

Тя вдиша на пресекулки и зачака директорът на „Крипос“ да ѝ нанесе фаталния удар.

— Както сте разбрали, Адриана Клещински е била част от Кръжеца на трите жени, който вие разкрихте. Преди повече от двадесет години Катрина Хагебак, Шафи Райнвасер и Адриана Клещински са сключили договор да посветят живота си на равноправието на жените и мъжете. Решили са да се заемат с това, като използват властта, която обикновено се предоставя на мъжете. Посветили са три четвърти от живота си да се изкачват по обществената стълбица, за да достигнат до постове, които обикновено са недостъпни за жени. А след като са се издигнали до тези места след години на себеотрицание и търпение, са решили да използват едновременно сиянието на властта, за да оповестят три големи разкрития и да принудят целия свят да ги чуе.

Сара мислеше за разследването си, за цялото знание, енергия, интелигентност, смелост, саможертва, упоритост и лоялност, които тези три жени бяха вложили в грандиозния си проект, за всичко, срещу което се бяха борили, за да изпълнят договора си.

— Адриана Клещински е знаела много добре, че не е позволено жена да бъде избрана за папа — поде отново Хенрик Валдберг. — Тогава е взела решението да се представи за мъж и да стане свещеник за пример сред себеподобните, като в същото време си е изграждала репутация на човек със строга и сурова вяра, а когато се е налагало, е демонстрирала омраза към жените, за да заблуди по-добре себеподобните си. Целият ѝ живот на свещеник е бил посветен на това да докаже забележителна енергия и цялостното си подчинение на най-консервативните традиции на Католическата църква, както и своята абсолютна преданост към нея. Така нейното усърдие е било забелязано от властите във Ватикана, които са я направили кардинал, без и за миг да си дадат сметка за измамата.

Директорът на „Крипос“ наблюдаваше внимателно Сара. Бе обезпокоен от себеопустошителното ѝ състояние, в което тя изпадна, гледайки безизразно с пребледняло лице в пространството. Той знаеше, че Сара иска да научи цялата истина. Може би един ден щеше да открие в нея фрагменти, с помощта на които да се възстанови. Затова повтори пред нея дума по дума разказа на София Ковяк такъв, какъвто тя бе преценила, че може да сподели с римската полиция.

„Като стана кардинал, Адриан се сближи с действащия тогава папа. Тя знаеше… простете, той знаеше, че нямаше как да спечели избора за папа без неговата поддръжка. Тъй като познаваше неговата воля за реформи и за демократизиране на Църквата, Адриан пое риска да му разкрие своя план — да осъществи една налудничава идея, за да промени веднъж завинаги манталитета, като предизвика избирането на жена начело на Католическата църква. Тайните им дискусии продължиха повече от две години, докато накрая папата се съгласи да съставят средносрочен план. Папата правеше всичко възможно, за да дразни най-високопоставените консервативни кардинали на Римската курия, като издаваше декрети, смекчаващи позициите на Църквата по отношение на разводите, абортите, правата на жените… В това време успоредно с него Адриан Клещински се прояви като енергичен и убеден говорител на консерватизма. Ако всичко се развиеше добре, кардиналите щяха да паднат в капана и при оттеглянето на папата, обосновано с лъжливи медицински причини, те щяха да изберат нов папа, способен да сложи ред в Църквата, «извратена» от оттеглящия се папа. И Адриан Клещински се превърна в идеалния кандидат, в кардинала, който, ставайки папа, щеше да поеме мисията за «възраждане на Църквата».“

Колкото повече слушаше обясненията на София, толкова повече Сара си даваше сметка за титаничния замисъл на тази жена и усещаше все по-жестоко вината си.

Хенрик Валдберг продължи, преразказвайки думите на София.

— Избирайки Адриан, кардиналите щели да осъзнаят грешката си доста по-късно. Защото Адриан не е предвиждал да ги атакува фронтално, нито да се издаде, че е жена, нито да изрази волята си за реформи. Знаел е, че ако действа брутално, това няма да доведе до нищо. Обструкциите и съпротивата биха унищожили неговия хуманистичен проект. Напротив, щял е да използва с изтънчена ловкост своята власт, за да приближи Църквата към посланието на Христос, като постепенно лишава Ватикана от несметните му богатства, за да ги прехвърли към църквите в градовете и селата. И очевидно накрая е щял да отвори пред жените вратите на Църквата и възможността да стават свещеници. Единствено при извършването на тази революция, която е щяла да открие истинската му природа пред целия свят, той се е надявал, че католическата общност ще бъде готова да приеме жена за папа. — Директорът снижи гласа си, преди да завърши с думите: — Ето буквално какво е споделила София Ковяк. Разбира се, ще направим наши проучвания, но струва ми се, че пресата вече разследва.

Безрадостна усмивка се появи по устните на Сара. Последните думи на Шафи Райнвасер разкриха напълно смисъла си: Людмила направи най-голямата саможертва от нас трите…

„Жертвата да се отрече от тялото си и убежденията си на жена, за да живее като мъж… — помисли Сара. — И да живее всеки ден със страх, че ще я разкрият. Много други жени преди нея очевидно бяха използвали същата стратегия на травестити, за да съществуват в свят, ръководен от мъжете, но никога толкова продължително, нито с такъв висок залог.“

Тя наведе глава и си припомни тържествуващата усмивка на Адриан Клещински, когато се появи на балкона. Тази усмивка, която толкова я бе раздразнила и която бе възприела като арогантност, е била усмивката на човек, който най-сетне е постигнал мечтата си.

Мечтата, на която тя, Сара, сложи край — може би без наистина да го иска. Но щеше да изпитва вина за това през целия си живот.

— Нямало е как да го знаете, Сара — повтори Хенрик Валдберг.

Това бяха последните думи, които тя чу, преди силното успокоително да спусне завесата пред съзнанието ѝ.