Заговорът

Уточнения и благодарности

Тази книга бе замислена и написана три години преди делото „Уайнстийн“60. Фактът, че излиза днес, е чисто съвпадение и не е променена нито една дума, за да се нагоди тя към съвременните събития. Впрочем изразът „съвременни събития“ не е точен, защото мъжката доминация в човечеството не е конюнктурна, а както е известно и както уточняват историческите разкрития на Сара и Кристофър по време на разследването им — добре организирана.

Може би си задавате въпроса каква част от трите разкрития на Ета, Ада и Людмила отговаря на истината и каква част е фантастика. Всички източници са исторически, но пък за сметка на това интерпретациите им са дело на героите.

Читателите и читателките, които биха искали да сравнят историческите доказателства или да задълбочат познанията си, за да „наточат“ аргументите си, най-настоятелно съветвам да прочетат следните произведения, някои от които, въпреки че са вълнуващи, са неизвестни: История на женомразството от Античността до наши дни от Аделин Гаргам и Бертран Лансон, издателство „Арке“; Франция, жените и властта от Елиан Виено, издателство „Перен“; Вещиците! Мрачната страна на женското магьосничество от Жюли Пруст-Танги, издателство „Мутон електрик“; Погрешен път от Елизабет Бадингтер, издателство „Ливр дьо Пош“; Преди боговете. Майката на света от Франсоаз Ганж, издателство „Алфе“; Христос и жените от Ги Раше, издателство „Роше“; Изобретяването на монотеизма. Как е бил създаден единният Бог? от Жан Солер, издателство „Фалоа“; Раждането на божествата. Раждането на земеделието от Жак Ковен, издателство „Библис“; Жените от предисторията от Клодин Коен, издателство „Белен“; Великата богиня от Жан Маркад, издателство „Албен Мишел“; Пътеката на войната от Жан Гилен и Жан Замит, издателство „Сьой“; Имал ли е Господ съпруга? от Уилям Дж. Девър, издателство „Уилям. Б. Еердаманс“; Неукротимият. Тайната на мъжката душа (манифест на мачизма) от Джон Елдридж, издателство „Фарел“ и, разбира се, Библията (Стария и Новия завет), а и Корана.

Освен че дължа много на изброените творби, благодаря на университетските преподаватели, на археолозите, на специалистите по генетика, които отделиха време, за да отговорят с най-голяма точност на въпросите ми. Сред тях са Мат Лейвърс от Катедрата по археология на Уесекс и Йьорн Шустер — независим археолог. Двамата правиха проучвания в селището Клифс енд Фарм. Благодаря и на Дороте Дрюкер от Катедрата по биогеология на Немския университет в Тюбинген и на Филип Есперанса от лабораторията по криминалистика в Марсилия. Ако в романа има грешки, неточни или приблизителни научни понятия, те са допуснати само и единствено от мен.

Появата на тази книга не е само моя заслуга. Като започнем с Бернар Фиксо и Едит Льоблон, чието огромно доверие и ентусиазъм ми дадоха криле, Валери Тайфер, Стефани льо Фол и Мелани Русе от „Връзки с пресата“ на издателство ХО, които дадоха всичко от себе си за успеха на предишния ми роман „Пациент 488“, с което помогнаха да се съсредоточа върху сегашния, на Рьоно Льоблон и Брюно Барбет — гениите по оформлението на корицата („лице и гръб“ на книгата), които умеят да „вдъхнат желание“ у читателя, на Катрин дьо Ларузиер, която може да даде пример за търпение на самия Буда, на Мари Сал, която положи усилен труд, за да се появят написаните истории на екрана, и накрая на Каролин Сер, която помогна на финалната права при последните корекции.

По повод на „финалната права“ нямаше да направя нищо без хората, които „придружават“ и дават книгата в ръцете ви, скъпи читатели. Говоря за търговците, които кръстосват Франция, за да споделят мнението си с книжарите, както и за самите книжари, които влагат неимоверна страст, за да ви убедят да купите книгите, които са харесали. Не мога да благодаря на всички, но поздравявам с „приятелско намигване“ Жерар Колар, Каролин Вала, Антоан Мале, Пепита Сонатин, Жером Толедано и Селин Менар за тяхното невероятно старание.

Не забравям и общността на блогърите и особено на блогърките, които са бенгалски огън от емоции и таланти.

В личен план си мисля за семейството и приятелите си, които бяха редом с мен с доверие и доброжелателност още от началото на това литературно приключение. Няма да ги изреждам, защото се страхувам да не предизвикам завист. Ще наруша срамежливото си мълчание единствено за Оливие Панкен, мой приятел и читател още от първите часове, за двете ми дъщери Жюлиет и Ева, които са най-голямата ми гордост и неизчерпаем източник на щастие, а също и за Каролин Бьогле-Коаратон, която, освен че бе първата ми читателка и блестяща редакторка на всяка прочетена от вас страница, е и моя съпруга, рамо до рамо с която написах най-хубавата си любовна история.

И накрая, бих искал да ви благодаря за времето, което сте отделили да прочетете тази история. Надявам се, че съм ви предложил незабравими часове на естетическа наслада и краткотрайно безсмъртие. Благодаря и за удоволствието, че съм се срещнал с вас.

Никола Бьогле,

Булон-Биланкур, 15 март 2018 г.