Заговорът

44

Стиг Анкер седеше в бизнес класата на „Боинг-737“, изпълняващ полет до Лайпциг, и се поздравяваше наум, че все нещо му е останало от продължителното учене на чужди езици в Университета на Осло. Беше изкарал и курсове по информатика, за да може да улови аналогиите ѝ с граматическата структура на речта. Това беше преди двадесетина години, но в паметта му се бяха врязали думите на преподавателката му — феминистка, която полагаше сериозни усилия да изтъкне приноса на жените в тази област. Именно там бе слушал да се говори дълго за създателката на първата информационна програма Ада Лъвлейс и когато прочете края на речта на Катрина Хагебак, където се говореше за връзката между Ада и науката, веднага направи връзката с английската учена дама.

Също като Сара и Кристофър и той бързо откри проекта „Ада“ и връзката му с института „Макс Планк“. Обявяването на пресконференция на другия ден от някоя си Шафи Райнвасер, специалист по археогенетика, потвърди, че е попаднал на следващата мишена.

Взе телефона, закачен пред седалката му, и потърси връзка с тяхната организация в Германия. За разлика от Ливан, където нито Йенс Берг, нито той познаваха някого, Германия бе страна, в която движението за мъжка доминация имаше добре развита мрежа.

— Чаша шампанско, господине? — попита младата стюардеса.

Стиг Анкер ѝ хвърли леден поглед, за да го остави на мира.

— Стиг Анкер на телефона — каза той, след като се убеди, че стюардесата се е отдалечила.

— Радвам се да те чуя, другарю! Това, което правиш, е… налудничаво.

— Именно затова ми е необходима помощта ти.

— Каквото поискаш.

— Ще ми трябва микробус, натоварен с газови бутилки и бидони с бензин. В Йена. Тежки. За сграда — прошепна Стиг.

— След колко време?

— Самолетът ми ще кацне след седем часа в Лайпциг. Оставям на теб да пресметнеш.

— Ще е трудно, но ще направя необходимото. Нещо друго?

— Ръчно оръжие. Дискретно.

— Това е по-лесно. Къде в Йена искаш материала?

— Да не е далеч от института „Макс Планк“.

— Добре… нека погледна…

Стиг изчака няколко секунди, като в това време огледа краката на стюардесата, която пак минаваше по пътеката.

— Чудесно, виждам… Най-добре ще е да се направя, че сменям гума на около сто метра от института. Там ще си разменим колите.

— Хубаво. Струва ми се, че идеята е добра. Впрочем намери ми бърза кола, предплатена, за която мога да взема ключовете, когато сляза от самолета в Лайпциг. Така ще спечеля време. Това е всичко.

— Доскоро, другарю. Мнозина сме и разчитаме на теб, за да си затворят най-накрая човките онези…

— Ще бъде по-зле от това.

Стиг затвори телефона и извика стюардесата. Нареди ѝ със заплашителен тон да не го безпокои повече по време на целия полет. После потъна във възстановителен сън.