Заговорът

8

Кристофър седеше на леглото си и гледаше екрана на телефона си, без да си прави илюзии, че Сара ще му отговори веднага.

Будилникът показваше 5 часа и 39 минути. Току-що се бе събудил от неспокоен нервен сън с усещането, че мислите му не са го напускали нито за миг от предишната вечер. Чувстваше се разкъсан между стреса от неочакваното заминаване на Сара, първия си работен ден в норвежки всекидневник и гнева на Симон. Тревогите се блъскаха в главата му като топчета на флипер.

„Не се тревожи, всичко с нея е наред — повтори си няколко пъти Кристофър, докато ставаше от леглото. — Спомни си, че тя спаси и твоя живот, и живота на Симон, следователно ще спаси и своя, ако се появят проблеми.“

Не особено успокоен, Кристофър отиде да провери дали Симон спи след кризата от снощи. Осветяваше пътя си с джобно фенерче, краката му потъваха в мекия гостоприемен мокет. Пристъпи тихо към стаята на момчето. Докато се канеше да натисне дръжката на вратата, забеляза на нея залепен лист хартия, който не бе там предишната вечер.

„Тя никога няма да бъде моя майка, нито ти — мой баща.“

Ако бележката бе написана от някое друго дете, Кристофър щеше да се усмихне и да си каже, че това е моментно настроение, което ще отмине бързо и което детето е използвало за един вид театрална постановка. Щеше да забрави случилото се след половин час. Сега обаче го завладяха горчивина и тревога. След смъртта на родителите му в автомобилната катастрофа осемгодишното момче бе загубило вкус към живота. По онова време чичо му водеше безсмислено съществуване между два самолета и две жени и търсеше удоволствия, без да поема отговорност. Въпреки това поддържаше тясна връзка с племенника си и го водеше на разходка поне веднъж месечно.

След трагедията Кристофър отказа да даде Симон в приемно семейство и неочаквано промени живота си, като взе малкото момче в дома си и влезе в ролята на баща — нещо, което не си бе и представял. Смени изпълнената с опасности професия на военен кореспондент с длъжността редактор в едно парижко списание за научни открития и скъса всички връзки с жени. Зае се да изгради спокойно и защитено обкръжение за Симон: стая по негов вкус, здравословно хранене и добър сън, всекидневни разговори с детето. Предостави му възможност да посреща у дома приятели и приятелки, но за сметка на това в къщата не идваше никаква жена. Дори напусна постоянната си работа и мина на свободна практика, за да може самият той да води Симон на училище и да го взема оттам.

Началото бе мъчително. Симон тънеше в мълчание, отхвърляше Кристофър и заявяваше, че предпочита да умре и да отиде при родителите си. Благодарение на постоянството си и чувствата си към детето, които очароваха обкръжението му, Кристофър успя да го опитоми. Не бе негов баща, но постепенно се превърна в изпълнен с внимание към Симон заместник на бащата — най-добрия, на какъвто детето можеше да се надява.

После се случи драмата с пациент 488. Противно на очакванията, изпитанията ги сближиха. Малкото момче инстинктивно разбра, че Кристофър и появилата се кой знае откъде Сара, която им бе помогнала, са готови да дадат живота си за него — както биха го направили и истинските му родители.

Вечерта, когато се завърнаха в Париж, Кристофър със сълзи на очи гледаше как Симон заспива не както обикновено, прегърнал суитчъра на баща си, а неговия — на Кристофър, пуловер. Бе замаян от щастие, когато чу въпроса на момчето дали пак някога ще видят червенокосата жена.

След няколко месеца двамата напуснаха Париж, за да отидат при Сара в Осло, където щяха да създадат истинско семейство и най-сетне да дарят на Симон гостоприемно и спокойно семейно огнище. Кристофър бе преизпълнен с надежди до снощи.

Безпокойството, предизвикано от страх, че ще го изоставят, докараха Симон до повръщане. Кристофър бутна вратата — момчето лежеше в леглото. Само че спеше ли наистина?! Изпод краката на Кристофър изшумоля хартия. Видя, че цялото съдържание на кашона е изпразнено на пода. Под лъча на фенерчето му се появиха изрезки от вестници. Сара му бе превела на френски заглавията от първите страници.

Вестник „Дагбладет“:

Вестник „Дагенс Нерингсглиу“:

Вестник „Дагсависен“:

Вестник „Афтенпостен“:

Сред материалите се търкаляше и снимка от таблоида VG, на която Сара и Кристофър държаха за ръка Симон на излизане от летището в Осло. Под снимката имаше текст: „Едва месец след развода си Сара се свързва с новата си любов от Франция“. По-нататък в статията със злобно злорадство се описваше колко е страдал малкият Симон след смъртта на родителите си, загинали при автомобилна катастрофа година по-рано.

Кристофър и Сара бяха запазили всички тези вестници, за да могат един ден, когато времето излекува раните, да ги покажат на Симон. За да наставят ясни и точни думи върху болезнените му спомени.

— Какво правиш в стаята ми?

Кристофър подскочи и — без да иска — заслепи Симон с фенерчето.

— Идвам да видя дали спиш спокойно.

— Остави ме на мира!

Кристофър се поколеба. Дали да влезе в дразнещ спор с дете, което е обзето от гняв и в същото време спи, и то в 5 часа и 45 минути сутринта? Разбира се, че не. Само че съзнанието му бе вече затормозено от предстоящия първи работен ден и от неизвестността около заминаването на Сара. Затова отстъпи пред изкушението да облекчи поне отчасти безпокойството си, като реши проблема със Симон възможно най-бързо.

— Симон, прочетох това, което си написал и закачил на вратата. Разбирам, че си разгневен, но Сара никога не е искала да предизвиква бъркотия в семейството с неочакваното си заминаване в разгара на почивните дни. Знаеш колко те обича и колко много държи да сме заедно. Тя скоро ще се върне.

— Остави ме, ти нищо не разбираш!

— Добре, но ти вече си достатъчно голям и разбираш, че случилото се снощи е нещо необикновено. Това не е всекидневната работа на Сара. Тя ми обясни, че не се е случвало подобно нещо и че няма да се повтори.

— Ти каза нещо подобно, но нещата се случиха отново. Ти ме лъжеш, лъжеш ме през цялото време! И те се случват отново и отново! Ще ме изоставите, знам! Върви си!

Гласът на Симон бе изпълнен с отчаяние и това разкъса сърцето на Кристофър.

— Добре, миличък, отивам се! Ще бъда в стаята си. Можеш да дойдеш, когато пожелаеш. Никога няма да те изоставя. Нито аз, нито Сара.

— Махай се!

Кристофър прехапа устни. Знаеше обаче, че Симон — сега, когато вече има уверението му, че няма да го изостави — изпитва необходимостта да остане сам, за да се успокои. Върна се в стаята си и седна на ръба на леглото. Отново провери телефона си. Питаше се къде ли е Сара и колко опасен е случаят, заради който бяха дошли да я търсят.

Напрегна волята си, за да се въздържи да не ѝ изпрати още едно съобщение. Не искаше да я безпокои. Тръгна към банята. В този момент телефонът му сигнализира за получаването на съобщение.

Бе нетърпелив да види какво е отговорила Сара на неговото „неприлично“ предложение. Изненада се, когато видя изписан непознат номер.