Заговорът

47

Оглушителната експлозия изтърбуши външната стена на залата с огнен вихър. Горещата ударна вълна помете присъстващите. Отломки от стените трошаха кости, а пламъците поглъщаха тела. Ужасени викове заглушиха ехото от експлозията, а миризмата на горяща плът се смеси с парливия мирис на барут. Подът бе осеян с окървавени и обгорени тела, някои лежаха върху креслата като парцалени кукли. След писъците от болка дойде ред на паническия бяг на неколцината оцелели, които се опитваха да се измъкнат от адската пещ.

Сара бе нащрек от момента на влизането им в залата и се хвърли на земята по инстинкт. Полузашеметена от взрива, тя открехна клепачи, питайки се дали все още е жива. Парливият въздух лютеше в очите ѝ. Закашля се. Гърдите ѝ сякаш щяха да се разкъсат.

През пламъците и дима забеляза Кристофър, който лежеше зад нея. Косата му беше покрита с лепкава червеникава маса. Протегнала ръце и наведена напред, за да се предпази, Сара заобиколи със залитане една горяща пейка.

— Крис!

Той отвори очи и стенейки инстинктивно вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази от топлината. Стените на залата, разкъсани от взрива, горяха и на Кристофър му се стори, че се намира в кратера на изригнал вулкан.

Сара огледа главата му и с облекчение установи, че кръвта по нея не бе неговата.

— Хвани ме за ръката! — извика тя, за да заглуши шума от стенанията и съскането на пламъците.

— Къде е Шафи? — попита той, като обиколи с поглед горящите отломки.

Зад завеса от дим, която с всеки момент ставаше все по-плътна, двамата зърнаха изследователката на около три метра от тях. Бе отхвърлена от взривната вълна и лежеше безжизнена до обгорения кървящ труп на водещия пресконференцията.

— Излез оттук! Аз ще я изнеса!

Сара бутна Крис в единствената посока, където нямаше пламъци, и тръгна към Шафи, като прикриваше носа и устата си с ръка.

В този миг през огъня и пушека видя масивен силует, чието лице бе покрито с противогаз. Човекът бе облечен в защитен комбинезон и носеше ръкавици. Като че ли търсеше нещо и се оглеждаше. Сара разпозна убиеца, който ги преследваше. Той рязко спря, а после се насочи към Шафи Райнвасер.

Сара понечи да се хвърли след него, но един огромен полилей с трясък падна от тавана и се разби точно пред нея. Пламъците и прахта я задушиха и тя се свлече задавена на земята. Кашляше така, сякаш щеше да си повърне червата. Запълзя в опит да избегне пушека и се оказа зад убиеца, който държеше в ръцете си главата на изследователката. Шафи като че ли бе жива. Той ѝ говореше нещо с металическия си глас, забол палците си в очите ѝ.

На Сара ѝ се стори, че долавя гласа на Шафи. После Стиг Анкер рязко се изправи и насочи пистолета си към изследователката. Сара скочи върху него и двамата паднаха на земята. Прозвуча изстрел. Стиг Анкер се оказа по-бърз. Изправи се преди Сара и я удари с юмрук в лицето, а после хвана главата ѝ и понечи да я разбие в земята, но тя го ритна между краката и в последния момент той я пусна. Сара се претърколи встрани, но попадна сред горящи отломки. Блузата ѝ се подпали.

Стиг Анкер се прицели в нея и стреля, докогато тя се бореше да угаси пламналата си дреха. Вместо да пробие черепа ѝ, куршумът само одраска слепоочието ѝ. С бесен вик Кристофър бе цапардосал с тухла тила на убиеца, който загуби равновесие и падна на колене. Сара се огледа. Вече всички изходи на залата бяха обхванати от огъня. Намираха се в капан.

— Към подзе… — едва прошепна Шафи Райнвасер.

— Какво?! — доближи главата си до нея Сара.

— В подземието… обезопасена стая — промълви през зъби Шафи. От устата ѝ течеше кръв.

— По стълбите! Надолу! — извика Кристофър.

Стиг Анкер разтърси глава, за да дойде на себе си.

Сара и Кристофър прехвърлиха през раменете си ръцете на Шафи и я повлякоха по стълбите към долния етаж. Опитваха се да сдържат дишането си и усилието ги изтощи. Сара се спъна, падна и повлече със себе си Кристофър. Стиг Анкер, който се бе изправил, ги видя.

— Бързо! — изрева Кристофър и се закашля.

Сара издаде глух вой от усилието да вдигне Шафи и заедно с Кристофър се спуснаха стремглаво по стълбите. Краката на изследователката се влачеха по пода. Долу въздухът беше по-годен за дишане.

— Наляво — прошепна Шефи.

По стълбите затрополяха нечии крака. Убиецът бе съвсем близо до тях. Въпреки замайването от удара на Кристофър той щеше да ги настигне всеки момент.

— Там… 27… 33… 56.

В същия момент Сара видя клавиатура до една от многото врати в коридора. Със свободната си ръка тя набра кода. Кристофър мярна през рамо убиеца, който яростно се носеше към тях. Вратата се отвори. Сара се обърна, за да затвори, но убиецът натискаше вратата отвън.

— Крис, помогни ми!

Кристофър пусна Шафи на земята и се хвърли към вратата, бутайки с всичка сила. Отворът се стесни. И Кристофър, и Сара издаваха яростни викове. Оставаше по-малко от сантиметър, за да затръшнат вратата пред убиеца, но полузадушени, губеха сили.

Стиг Анкер нахлу в стаята. Сара и Кристофър паднаха безсилни на земята. Убиецът бе изгубил пистолета си, но се бе въоръжил с метален крак от кресло. Сара потърси нещо, с което да се защити, но в обсега на ръката ѝ нямаше нищо. Въпреки неизтощимата си воля тя не намери сили да се изправи, за да ги защити или поне да забави убиеца.

Приготви се за удара, който той се канеше да ѝ нанесе, когато в гърдите му се разби стъклен съд. Разлялата се течност проби дрехите му и изгори плътта му насред кълбета дим. Стиг Анкер изкрещя от болка, опитвайки се да разкъса дрехите си, залепнали в раните.

Кристофър с последни сили се изправи и го избута през вратата. Убиецът залитна и падна по гръб в коридора, който вече бе обхванат от пламъци. Кристофър отстъпи и затръшна вратата, която се заключи автоматично, облегна се на стената и се свлече по нея на пода. Видя, че Шафи Райнвасер държи в ръка втора бутилка с киселина, готова да я хвърли. Сара го гледаше възхитено. Той се примъкна към нея и нежно отмахна от обляното ѝ в пот и покрито със сажди лице кичур от косата ѝ.

— Пожарът ще слезе дотук — каза задъхано тя.

— Помещението… е обезопасено срещу пожари — на пресекулки изрече Шафи Райнвасер.

В този момент Сара и Кристофър осъзнаха къде са. Стените до тавана бяха заети от номерирани метални чекмеджета като в банков сейф. В средата на стаята имаше огромна маса, върху която стояха три сандъчета с шишета, пълни с течности.

— Това е стаята с образците от всичките ни изследвания. Тя е по-добре защитена, отколкото жените и мъжете, които работят тук — уточни Шафи, после се закашля и слюнката ѝ обагри пода с капчици кръв.

Сара си пое дъх и се приближи до нея. Едва сега забеляза, че Шефи е ранена в корема. Стив Анкер не бе успял да я уцели в главата, но куршумът все пак бе попаднал в тялото ѝ. Дрехата на Шафи бе прогизнала от кръв.

Сара съблече пуловера си, сгъна го и го притисна към раната на изследователката, за да намали кръвотечението.

— Вътрешният кръвоизлив ще ме убие след няколко минути — заяви смъртнобледата Шафи.

— Ще пристигне помощ — успокои я Сара.

— Аз съм лекар… знам всичко. Ще бъде твърде късно… Не е възможно да излезем от тази стая, без да изгорим живи. Сега вие трябва да направите следните две неща — каза тя, като местеше поглед от Сара към Кристофър, коленичили до нея.

Сара прехапа устни.

— Какво?

— Текстът на моето експозе е само в главата ми. Ще трябва да ме изслушате много внимателно и да предадете на света това, което ще ви кажа…

— А второто? — осведоми се Кристофър.

— После…

Кристофър и Сара се спогледаха. Какво им оставаше, освен да се съгласят.

— Слушаме ви, Шафи — каза Сара.

— В онзи шкаф има аптечка. Донесете я. Направете ми инжекция с морфин. Иначе няма да издържа.

Кристофър побърза да донесе малката червена чантичка и я отвори пред Шафи.

— Ето тази ампула, там, до спринцовката — уточни изследователката. Лицето ѝ бе обляно от пот и сгърчено от болка. — Дозата е приготвена във физиологичен разтвор.

Сара разкъса пластмасовата опаковка на спринцовката, сякаш не ѝ беше за първи път. Изтегли съдържанието на ампулата с морфин и потърси погледа на Шафи.

— Кристофър, стиснете ръката ми над лакътя, а вие, Сара, инжектирайте морфина във вената. Бавно. Две минути.

Сара се бе научила да прави инжекции на нейна приятелка, когато бе в армията. Допря иглата до изпъкналата вена и я вкара под ъгъл на по-малко от сантиметър дълбочина.

Докато течността навлизаше във вената, по бузата на Шафи се търкулна сълза. Толкова се бе надявала да оповести резултата на годините борба и изследвания! Бе посветила целия си живот на това, а сега всичко ѝ се изплъзваше за миг. Никога нямаше да види ефекта от откритието си върху човечеството.

— Ще ви кажа дума по дума всичко, което трябваше да оповестя днес… като продължение на онова, което първа трябваше да съобщи Катрина. Слушайте, постарайте се да запомните всяка дума… Заклевам ви, борете се, както и досега, срещу неприятелите ни, за да избликне истината пред очите на света.

Сара натисна докрай буталото на спринцовката и извади иглата от вената. Хвана ръката на Шафи Райнвасер в своята и впи в нея сините си очи, които блестяха с непоколебима решителност.

— Слушаме ви, Шафи — каза тя, след като Кристофър кимна утвърдително с глава.

Лицето на изследователката се отпусна, тя си пое дъх и заговори.