Заговорът

19

— По-бързо! — нареди Сара на капитана на патрулния катер, който заради бурното море го управляваше предпазливо и с много маневри.

Катерът изведнъж набра скорост, но бе ударен от разбунтувала се вълна, наклони се страховито на една страна и струя вода заля палубата.

Очите на Сара пареха от солта. Тя прекара ръка през мокрото си лице и съсредоточи цялото си внимание върху прожектора на фара, който пробиваше тъмнината, осветявайки пенливите гребени на сивите вълни. Островът сигурно вече не бе далеч. Не след дълго стръмната му сянка изплува от мъглата.

Катерът се приближи до зоната за акостиране, като рискуваше всеки момент да се удари в бетонния кей.

— Не мога да се доближа повече! — извика капитанът. — Много силно се клати. Ще се обърнем!

Вместо отговор Сара отиде на носа на катера, който се клатушкаше като панаирна атракция. Нямаше време да идва по-късно! За да тръгнат към острова, бе принудена да се свърже с капитана на катера чрез уоки-токито на честотата на полицията. Наистина, беше три часът и трийсет минути сутринта, но Петер Ген може би все още будуваше, а тя бе сигурна, че той нямаше да я допусне на острова. Сара прескочи леера, като се държеше само с една ръка. Погледът ѝ бе впит в малката стълба, вкопана в бетонния кей.

— Не го правете, госпожо инспектор! — изрева капитанът.

Сара се възползва от една по-мощна вълна и скочи. Пенливите водни остриета протегнаха костеливи пръсти към нея. Подметките ѝ се подхлъзнаха на металните стъпала, а коленете ѝ се удариха в бетона. Сара се озова с цял метър по-ниско от кея, но в последния момент успя да се хване за стълбата.

Увисна над водата. Изпита леко гадене заради болката, но криво-ляво се изкачи по металните стъпала и стъпи на сушата. Вдигна глава точно когато капитанът се канеше да ѝ хвърли спасителен пояс. Сара му направи знак да си тръгва. Той ѝ отговори, като махна с ръка. Не бе ясно дали искаше да ѝ каже „Браво“, или „Вие сте луда“. Катерът направи остър завой и бе погълнат от мъглата.

Сара се изправи и започна да масажира коленете си. Вгледа се в черната накъдрена маса от ледени вълни. За миг си представи как не успява да скочи на брега, губи съзнание и е погълната от морето.

Бързо прогони този нов ужас от смъртта. Обикновено страхът не обсебваше мислите ѝ. Отметна косите си назад и тръгна по пътеката към платото на острова.

Един-единствен дежурен полицай провери документите ѝ в края на пътеката. Погледна часовника си, впи настойчив поглед в нея, а после я пропусна, като едва-едва се отдръпна.

На върха на острова мъглата беше още по-гъста, отколкото до брега. Сара забеляза, че от четирите палатки на полицията светеше само в една. Стори ѝ се, че в далечината, покрай скалите, съзира един-два силуета на войници на пост. Нямаше нищо общо с оживлението от предишния ден. Дори къщата на министър-председателката, до която тя стигна бързо, бе пуста. Нямаше никаква светлина, не се чуваше никакъв шум. Сара взе един фенер от количката на криминолозите, затвори входната врата и се отправи към банята. Ботушите ѝ скърцаха по парчетата мазилка, нападала върху плочите. Влезе в банята, запали плафониерата и постави фенера на мивката. Стените бяха, както ги бе оставила — някои пробити, други издънени.

Взе един от металните пръти, с който бяха разкъртвали стените, и цялата трепереща от мисълта, че изиграва последната си карта, заудря по пода с надеждата някъде да открие кухина.

Помещението сигурно бе десет квадратни метра. Вляво от входа имаше шкафче с умивалник, който бе демонтиран от екипа, претърсващ банята, а срещу входа — долепена до стената вана.

Сара бързо почука навсякъде по плочите на пода с железния прът и трескавостта ѝ прерасна в стрес. Никъде подът не биеше на кухо и не оставяше впечатлението, че отдолу има вдлъбнатина. Само че, ако Катрина Хагебак е имала намерението да се скрие в банята, за да стигне до своето hierro, до пещерата си, със сигурност някъде имаше проход!

Сара огледа тавана с надеждата, че е пропуснала да види някакъв отвор, но не откри нищо. Хвърли железния прът на пода и обходи с поглед малкото помещение. Откъде е възнамерявала да се измъкне министър-председателката? Даде си сметка, че ѝ остава само едно място в банята, което не бе проверила — ваната.

Отново взе пръта в ръце и заудря по дъното ѝ. Удари на кухо. Нямаше нищо странно, защото всички вани се закрепват малко над пода и отдолу оставаше празно пространство. За да ѝ е чиста съвестта, разби на едно място фаянсовата облицовка и разочаровано въздъхна. Стоеше пред най-обикновено облицовано с фаянс корито. Никъде не се виждаше дупка или скрито стълбище.

„Министърът на вътрешните работи може би е прав“ — помисли с горчивина Сара. Тя просто преследваше химера и виновните за смъртта на Катрина Хагебак бяха група руски ултранационалисти.

Вярна на професионализма си, тя ритна с върха на ботушите парчетата от порцелановата облицовка на ваната. После клекна и пъхна ръката си под нея. Пръстите ѝ докоснаха равна мръсна повърхност. Тъкмо се канеше да се изправи, когато една подробност привлече вниманието ѝ. Внезапно ѝ се стори, че съзира пукнатина на пода, вертикално на ваната. Изчисти мръсотията с ръкава си и видя, че пукнатината е по цялата дължина и образува с краищата на ваната прав ъгъл. Очевидно ваната бе поставена върху изрязана бетонна плоча.

Ако имаше механизъм, който я повдига, то той бе тук, на една ръка разстояние. Сигурно бе лесно да се борави с него, за да бъде задействан в критични ситуации. Катрина Хагебак е възнамерявала да го използва. Сара отвъртя крановете и както се надяваше, оттам не потече вода. Ваната маскираше скривалище. Сара завъртя и крана за душа, огледа отвора за оттичане на водата, после отново завъртя крановете във всички посоки.

Изведнъж се чу шум и се задейства някакво приспособление.

Тя отстъпи няколко крачки назад. Ваната се бе повдигнала с няколко сантиметра. Сара хвана краищата на коритото и се опита да го повдигне. За нейна голяма изненада задната част на ваната и бетонната плоча се изместиха леко и образуваха ъгъл от 45 градуса с пода. Там зейна широка дупка. С разтуптяно сърце Сара побърза да вземе фенера от мивката и насочи сноп светлина към отвора.

Докато се навеждаше над кухината, свежа струя въздух обля лицето ѝ и на светлината на фенера тя видя първите стъпала на изчезваща под земята стълба.