Заговорът

36

— Госпожо Шамун, човекът, който посети съпруга ви преди два месеца, ми е приятел — каза Стиг, докато си играеше с един дълъг боен нож. — Аз го научих на някои методи, които бяха предназначени за Насим. Ето защо ви съветвам да говорите и така няма да стигна до крайности.

Раиса беше здраво завързана за един стол. Устата ѝ беше запушена. Дясното ѝ око бе подуто и приличаше на яйце, носът ѝ бе счупен. По лицето ѝ се стичаше кръв. Тя трепереше с цялото си пребито тяло.

— Какво ви питаха инспекторката и журналистът? Какво им казахте? — повтори Стиг и дръпна парцала от устата на клетата жена.

— Че Насим е мъртъв… че нямам никаква представа с какво се е занимавал и че могат да вървят по дяволите!

Стиг Анкер ставаше все по-нетърпелив. Беше вбесен — насред пазара го изпратиха за зелен хайвер и разполагаше само с тази жена, за да намери инспекторката и журналиста. Отново напъха парцала в устата ѝ.

С острия връх на ножа проби пълното с кръв джобче на дясното ѝ око. Раиса отпусна глава и издаде приглушен вой.

— Вече ме познавате по-добре — каза Стиг — и знаете, че няма да спра, преди да ми кажете истината. След като говорих с вас, проследих двамата ви посетители. Те наеха кола. Къде се канеха да отидат?

Този път убиецът взе тъничка дървена пръчица, наподобяваща пръчица от играта „Микадо“25. Приближи я до ухото на Раиса, вкара я в канала и я натисна силно, като в това време придържаше главата ѝ, за да не съпротивлява.

— Скоро ще пробия тъпанчето и ще премина към второто ухо.

От ухото ѝ потече кръв, защото Стиг рязко мушна надълбоко заострената пръчица.

През запушващия устата парцал излезе гърлен вик, наподобяващ звук от повръщане.

После Раиса забели очи. Стиг ѝ удари шамар.

— Какво им казахте? — изрева той.

Показа ѝ потъналата в кръв пръчица и я приближи към другото ухо.

Раиса сякаш се опитваше да каже нещо. Стиг отпуши устата ѝ.

— Разпитваха за откритието на Насим, за жената от Библос… Това искаха да знаят — изрече на пресекулки тя.

— Добре. Къде отидоха после?

— Не зная. Милост…

Стиг Анкер сложи отново парцала в устата на Раиса и я заобиколи, за да застане зад гърба ѝ. Разкъса блузата ѝ. Разряза кожата ѝ, като започна от лопатките. Разрезът бе десет сантиметра по гръбначния стълб. Когато острието на ножа му стигна до прешлените, той го завъртя. Боравеше с ножа като дърворезбар, който дълбае дървото с длето.

В отговор на непоносимата болка Раиса огъна тялото си така рязко, че мускулите на гърба ѝ се сгърчиха и образувалата се крампа я парализира.

— Къде им казахте да отидат? — повтори Стиг. — Кажете! И ви уверявам, че болката веднага ще спре.

Разкъсвана от спазми, Раиса не издаде и звук.

Обезумял от гняв, Стиг Анкер я удари с юмрук в лицето. Чу се хрущене от счупването на челюстта. После той се огледа наоколо и започна да изпразва шкафове и чекмеджета. Разгледа подробно всеки документ и всяка снимка. Претърсването продължи почти час. В това време Раиса виеше от болка. Неочаквано Стиг спря и в очите му проблесна тържество. На една от снимките бе видял Насим с дъщеря му. Момичето гордо показваше дипломата си на екскурзовод. На гърба на снимката бе написано: „На дъщеря ми, която един ден ще заеме мястото ми“.

— При нея са отишли, нали? — изсъска Стиг във врата на Раиса.

Клетата жена, която вече едва виждаше, поклати отрицателно глава.

— Да, отишли са при нея — продължи Стиг, като гледаше съсредоточено снимката.

После с едно движение преряза гърлото на Раиса. Главата ѝ падна върху гърдите.

Той почисти хола навсякъде, където бе оставил отпечатъци, и влезе в банята, за да измие ръцете и лицето си.

Ако искаше да научи цялата парола, с която да отвори файловете на министър-председателката, трябваше да накара инспекторката и журналиста да проговорят веднага след срещата им с дъщерята на Насим. Преди да предупредят втората сътрудничка на Катрина Хагебак, ако отворят файловете.