Заговорът

9

— Предложението ви да се заема първо с раните на рамото бе много добро. — Йоахим Тример стоеше до масата за аутопсия, скрит зад маската си. Подаде на Сара бурканче с камфор и тя побърза да намаже ноздрите си. Въпреки че в палатката вееше от всякъде, въздухът бе просмукан от миризмата на разложение.

— Какво открихте? — притисна го начаса Сара, докато вдишваше камфора, който слабо отстраняваше зловонното ухание на смърт.

Тример посочи с ръка към компютъра, поставен върху шкафче от неръждаема стомана.

— На екрана виждате уголемени раните върху рамото. Ясно се различават петте разкъсвания по дължина, които тръгват от лопатката и стигат до ключицата.

Докато говореше, съдебният лекар сочеше подробностите на снимката с върха на флумастер.

— Както можете да се убедите, очертанията са неравни. И понеже не открих следи от метал, пластмаса или дърво, съм почти сигурен, че не са нанесени с някакъв предмет или оръжие. Нанесени са с пръсти.

— Изплюйте камъчето — прекъсна го Сара.

Тример притвори за миг очи, сякаш за да преглътне раздразнението си.

— Виждам, че и двамата имаме буден ум, госпожо инспектор — отговори той възпитано, — но изпитвах необходимост да ви покажа пътя на разследванията ми, за да сте сигурна, че изводът ми несъмнено е точен.

— Е и?

— Измерих раните. Накратко, петте разкъсвания на епидермиса са със същата големина като пръстите на Картина Хагебак. Разбира се, държах сметка за деформацията на кожата след смъртта. — Тример хвърли поглед на Сара, която стоеше безстрастно до него, и добави: — Тя сама си е нанесла раните, госпожо инспектор. Повторила е движенията многократно. И за да постигне подобна дълбочина на раните, е употребила сила. Да не кажа, че е била обзета от ярост. Поставяла е отново пръстите си в една и съща бразда, сякаш е държала на всяка цена да „разоре“ определена част от тялото си. Намерих остатъци от кожа, примесени с почва, под ноктите ѝ. Остава само да установя дали тази кожа е наистина нейната, а не на палача, но се съмнявам в това…

Тример очакваше Сара да ококори изненадано очи или поне лицето ѝ да изрази смайване, но тя бе застинала с безизразно изражение.

— Госпожо инспектор — обезпокои се Тример, — слушате ли ме?

Сара го вледени с поглед, за да го откаже от подобни забележки. Усилено размишляваше. Дали някой бе принудил Катрина да се самонарани? И защо точно по лявото рамо, а не другаде?!

Порив на вятъра размърда покрива на палатката. През отворите нахлу хлад. Сара потръпна. Не толкова заради студа, а заради това, което се бе мярнало в мислите ѝ. И така, както се е влачила сама до ръба на скалата (а в началото всички смятаха, че е била влачена дотам от убийците си), Катрина Хагебак си е нанесла сама и доброволно раните върху рамото. Ако наистина е така, каква можеше да е причината?

Въпреки смущението си Сара забеляза, че Тример трескаво дебне момента, когато отново ще го удостои с вниманието си.

— Намерих и нещо друго — заяви той.

Сара се приближи до монитора, върху който той бе увеличил снимката на раните. На единия кадър червен кръг обграждаше най-горния участък на рамото.

— Без малко да не го забележа, кожата дотолкова бе поразена от нараняванията — обясни Тример. — Това е част от пръстов отпечатък върху самата кожа. И на практика — добави той, като предотврати намерението на Сара да проговори — още отсега мога да потвърдя, че той не е от ръката на Катрина Хагебак.

Сара не очакваше подобно нещо и блесналият ѝ поглед издаде възбудата ѝ. Това не убягна от вниманието на съдебния лекар.

— Не се вълнувайте толкова, защото ще ви разочаровам. Сигурен съм, че този пръстов отпечатък не принадлежи на Катрин Хагебак, но също така и че не е годен, за да открием човека, на когото е. Липсват три четвърти от него. Убедете се сама.

Увеличеният отрязък наистина бе част от пръстов отпечатък с големина най-много сантиметър и Тример бе увеличил максимално контраста. Микроскопичното доказателство бе в ъгъла на една от петте рани и приличаше на зле изтрита следа.

— С половин отпечатък бихме могли да опитаме възстановяване чрез екстраполация10, но сега е напълно невъзможно — заяви съдебният лекар.

Сара откачи слушалката на уоки-токито си и поиска първият свободен човек от криминолозите да дойде при нея.

— Други отпечатъци на други места по тялото? — осведоми се тя.

Тример поклати отрицателно глава.

— Това е първото, което проверих, след като открих този отпечатък. Няма други.

Сара се приближи до голото мраморнобяло тяло на Катрина Хагебак върху масата за аутопсия и впери поглед в белезите от нокти по рамото. Усети, че космите по ръцете ѝ настръхват, когато си позволи мислено да формулира невероятната хипотеза, която зрееше у нея от няколко секунди.

— Госпожо инспектор…

Плешив мъж на около тридесетина години с енергично движение влезе в палатката. Носеше бял комбинезон и сини ръкавици.

— Виждате част от пръстов отпечатък — каза му Сара, без много-много да се церемони, като посочи екрана. — Можем ли да открием притежателя му?

Младият мъж се приближи бързо до компютъра и от смущение повдигна вежди.

— Ами, да кажем, че единственото решение е да го сравним с определен брой отпечатъци на определен брой заподозрени. Ако не подходим по този начин, програмите за търсене ще се сблъскат с астрономически брой отпечатъци. Наистина пръстовият отпечатък на всеки отделен индивид е различен, ако е цял, но ако сравняваме само отделни части, се явяват прилики, подобия…

Явно този млад криминолог схващаше бързо. Сара харесваше такива хора.

— Въпреки всичко пуснете проучването и ми докладвайте лично за резултатите. Наемам се да ги изпратя на моите екипи в Осло. Те ще се опитат да направят подбор.

— Добре, госпожо — отвърна мъжът и погледна въпросително към Тример.

— Веднага ще ви изпратя снимката на сървъра — заяви съдебният лекар и забарабани с пръсти по клавиатурата.

Криминологът кимна и излезе.

Сара не си правеше илюзии за резултатите от анализа на частичния пръстов отпечатък, но не можеше да си позволи лукса да пренебрегне нито една следа.

— Нямаме особен късмет, че единственото място, където има отпечатък, е толкова повредено — оплака се Тример, докато изпращаше снимките.

Сара го изгледа втренчено и си спести неуместната забележка, че му липсва съобразителност. Нима не бе направил връзката?

Не беше ли странно, че единственото място, на което бяха намерили отпечатък от възможния убиец, отпечатък, който би им дал възможност да го идентифицират, съвпада с единствената част от тялото на жертвата, което тя бе издрала до кръв с ноктите си.

С разтуптяно сърце, като че ли се канеше да скочи от висок етаж, Сара сподели с тих глас какво е открила, сякаш говореше едновременно и на себе си, и на съдебния лекар:

— Катрина Хагебак съзнателно е опитала да заличи отпечатъка.