Заговорът

54

В това време Стиг Анкер, след като бе поставил членове от италианската мрежа на своята организация пред входа на сградата, приближи до стълбището. Изчака до последната минута и едва тогава обезвреди охраната на къщата, за да не разберат колегите им, че нещо им се е случило, преди новият папа да се появи на балкона.

Ослуша се, опрял гръб на стената до входната врата. Извади внимателно малко огледалце с телескопична дръжка и забеляза униформен мъж в горната част на стълбището. Ако тръгнеше срещу него, нямаше шанс. В сградата нямаше нито един прозорец, с изключение на последния етаж — прозореца, от който щеше да стреля. Но не можеше да стигне до него, като се изкатери по стената.

Пусна безшумно в краката си чантата с оръжието, което членовете от римската клетка му бяха осигурили, и взе гранатата със сълзотворен газ. С вид на разсеян турист, който търси по-добро покритие за телефона си, мина покрай стъпалата, като държеше мобилния си телефон в ръка, навел глава към екрана. Стъпи на първото стъпало. Постовият насочи оръжието си към натрапника и му извика да се оттегли.

— Andate!51

— No capito, inglese52… — викна Стиг Анкер, като вдигна ръката си с телефона, от който се чуваше гласът на някакъв дерящ гърлото си журналист.

Войникът рязко му направи знак с ръката си да се оттегли, а в това време Стиг Анкер изпусна сълзотворния газ от капсулата, задържайки дишането си. После се отдръпна встрани, като мърмореше на английски, че италианците са невъзпитани. Престори се, че се отдалечава, а всъщност се скри зад вратата, за да вземе чантата си със снайперистката пушка.

В мига, в който охранителят се закашля, преди още да разбере какво става и да повика помощ, Стиг нахлу във входа и хукна нагоре по стълбите. В ръката си държеше боен нож. За по-малко от три секунди заби ножа в корема на войника, чието лице бе обляно от сълзи, а тялото — разкъсвано от кашлица.

Стиг задържа тялото, докато падне, за да не вдигне шум, и тръгна напред. Отвори със замах вратата на таванското помещение. Полицаят на пост пред единствения прозорец се обърна и успя само да извади пистолета си от кобура. Стиг сграбчи дулото с лявата си ръка, изтръгна го от ръката му, а с дясната го удари силно по ухото. Полицаят бе обезоръжен и замаян. Убиецът го удари в лицето, сграбчи го за ръката и го изхвърли надолу по стълбите. Чуха се няколко удара на тялото в стъпалата и после зловещ трясък.

Стиг извади снайперистката пушка от чантата, постави заглушителя, закрепи я върху поставка срещу широко отворения прозорец, зареди я и нагласи оптическия мерник.