Заговорът

27

Сара се отпусна назад на облегалката на стола. Ето защо Катрина Хагебак е отбелязвала всеки 6 декември и е показвала подкрепата си към жените. Ето защо убиецът цинично е избрал тази дата, за да убие министър-председателката. Защото на този ден тя е отдавала почит към жертвите, а убиецът е искал да отдаде почит на виновника за ужасната касапница.

„Мотивът за масовото убийство безспорно е омразата към жените“ — установи Сара, докато четеше как точно се е развила трагедията през този ден. Към 17 часа Марк Лепин влязъл в аудиторията, където се провеждали занятия на група по инженерна механика от университета. Въоръжен бил с карабина. Заповядал на петдесетината мъже да излязат, а на деветте жени — да останат. Подхвърлил им: „Аз се боря срещу феминизма“. Една от студентките му отговорила: „Вижте, ние просто сме жени, които изучават инженерство. Не сме феминистки, които вървят по улиците и крещят: «Ние сме против мъжете», а просто студентки, които искат да водят нормален живот“. На това Марк Лепин отговорил: „Вие сте жени и ще станете инженери. Вие сте група феминистки, а аз мразя феминистките“. После открил огън. Шест жени били убити, а три други — ранени. Лепин продължил да стреля по коридорите и в други аудитории, убил и други студентки — такива, които бягали, и такива, които се скрили и се надявали да не ги открие. Убиецът стигнал дотам, че довършил една от жертвите с нож, а после се самоубил с куршум в главата.

За миг Сара затвори очи. Въпреки многото години в професията тя не можеше да не се постави на мястото на жертвите и да не усети частица от техния ужас, да не изживее дял от страданията им. Изпитваше и състрадание, и чувство за вина. Както и мнозина по онова време, тя не бе оценила достатъчно антифеминистките мотиви на убийствата. Много политици и медии се бяха опитали да изкарат Марк Лепин луд, който едва ли не тръгнал да убива случайно. „Същата погрешна интерпретация бе допусната и неотдавна“ — помисли си Сара. В собствената ѝ страна най-кървавият и най-жестокият епизод в норвежката история бе охарактеризиран само като антирасистки акт, въпреки че неговият извършител бе изтъкнал антифеминисткия си мотив. Само че никой не го бе чул. По време на обучението си Сара бе чела манифеста на Андерш Брайвик, в който той обясняваше мотивите за убийството на 77 души и раняването на 151. Брайвик заявяваше омразата си към исляма и мултикултурализма, но също така изтъкваше и антифеминистките си мотиви. Обвиняваше жените, че са виновни за емигрантската вълна. Разсъждаваше по следния начин: жените са накърнили „мъжките ценности“ и са въвели „феминизация в Европа“. Предизвикали са един вид кастрация на белия хетеросексуален мъж, лишавайки по този начин обществото от „военния рефлекс“, който трябвало да се използва срещу емигрантите с ислямско вероизповедание. Добавяше, че феминистките движения са виновни, че са отклонили жените от техните естествени репродуктивни функции, като ги насърчавали да търсят равни права с мъжете и така са позволили на чуждите орди да нахлуят в цивилизования свят чрез галопиращата им демография.

Същата предизвикана от омразата към жените лудост бе ясно оповестена и от Елиът Роджър, който пък бе убил 6 души в Санта Барбара през 2014 година, след като пуснал в интернет видео с обяснението, че иска да накаже жените, които са го отхвърляли.

Елиът Роджър, Марк Лепин и Андерш Брайвик не бяха луди, обзети от желанието да убиват. Те бяха преди всичко убийци на жени и тяхна идеология бе антифеминизмът. А убиецът на Катрина Хагебак вървеше по техните стъпки. Символичната постановка при убийството на министър-председателката и кражбата на флашката показваха, че той търси по-широко въздействие от едно просто „сексистко убийство“. Само че идеологическият му профил бе доста близък до техните. Сара реши да задълбочи изследванията си върху тримата мъже, като се надяваше да открие нещо, което да опише по-добре убиеца на Катрина.

Разопакова разсеяно фолиото, което покриваше чинията, донесена ѝ от Ингрид, и започна да се храни, без да откъсва очи от екрана на компютъра. Поглъщаше една хапка, а после бързо написваше нещо на клавиатурата. Минаваше от информационни сайтове към сайтове на аматьори, но намери само няколко реда за Марк Лепин, които можеха да се резюмират по следния начин: неуравновесен младеж, превърнал омразата си към жените в кауза, с която да запълни пустотата на съществуването си. Елиът Роджър бил сексуално объркан младеж, който смятал, че жените трябва да задоволяват потребностите му, като напълно пренебрегват собствените си желания. Що се отнася до Андерш Брайвик, неговият профил бе по̀ политически и по̀ социопатски. Разбира се, изграден на базата на фасадата, която бе демонстрирал, но и при него основна причина за поведението му се оказа сексуалната фрустрация. В манифеста си Брайвик обвиняваше сестра си, че е спала с четиридесет мъже, от които петнадесет били стриптийзьори, и от това станала стерилна. „Майка ми и сестра ми не само посрамиха мен, но посрамиха себе си и семейството ни. То бе разрушено от вторичните ефекти на сексуалната и феминистката революция.“

Сара си спомни за мъртвото тяло на Катрина Хагебак — голо и осакатено. И това ли беше сексуално отмъщение? Нима убиецът бе учтиво отхвърлен любовник? Само че ритуалът със сабята, главата на бика и парчето тебешир по-скоро включваха мистика, отколкото плътско отмъщение. Така че Сара отхвърли въпросната вероятност и продължи търсенията си.

Не откри други антифеминистки убийства от подобен мащаб. Но пък неочаквано попадна на друг сюжет. В началото отказа да повярва, защото помисли, че става въпрос за фалшива новина или за вулгарна шега. Невярваща, тя остави преполовената си чиния и отдели време да проучи източниците. Събра цяла поредица от факти, които очертаваха вледеняващата картина на феномен, много по-разпространен, отколкото можеше да си представи.

Първият шок дойде, когато разбра, че това се е случило след устроената от Марк Лепин касапница. Мнозина мъже изобщо не укоряваха Марк Лепин за действията му и не го заклеймяваха като чудовище, а го бяха издигнали като герой.

Сара с учудване научи, че на другия ден след кървавите убийства значителен брой мъже са изразили симпатията си към „героя“. Защо ли? Според тях Марк Лепин смело защитил правата на мъжете, застрашени от прекалената еманципация на жените. По един или друг начин именно феминистките провокирали действията на Марк Лепин. Върхът на изявленията бе достигнат през 2002 година, когато един войнстващ антифеминист заявяваше, че „разрешението, намерено от Марк Лепин, може да стане метод на бъдещето“. Идеята му била подета от други, които пък искали да обявят 6 декември за ден на свети Марк. През 2005 година друг краен антифеминист заплашил да продължи делото на Лепин. Стигаше се дотам, че войници от Въздушния полк на канадската армия със седалище в Петауауа20 организирали веднъж в годината ден на почит към Марк Лепин.

Когато поукроти малко гнева си, Сара забеляза, че всички тези мъже принадлежаха към едно движение, за което бе чувала да се говори, без да подозира какви са мащабите му: движението за мъжка доминация. Прекара следващия час в проучване на тази организация, особено активна в Квебек, но вече с последователи във Франция, Швейцария, Белгия, Англия, Съединените щати и Индия. Някои от националните секции имаха по около сто хиляди членове.

Свикнала да се рови под повърхността, Сара не се задоволи с лакираното официално определение на движението за мъжка доминация, което обясняваше, че то защитавало правата на мъжете. Срещу кого и срещу какво? Та всички тези групировки, дори най-миролюбивите, бяха вдъхновявани от едно и също разбиране на мъже, които твърдяха, че правата им са окрадени от жените. А най-хитрите просто заявяваха, че се борят за възстановяване на равновесието между мъжете и жените. Най-многобройни бяха индивидите, които искаха възстановяването на мъжката доминация над жените. Според тях те отдавна били превърнали патриархата в матриархат. Като доказателство посочваха, че винаги родителските права над децата при развод се присъждат на жените, а мъжете трябва само да плащат издръжка. Жените можели да бият мъжете си, без някой да ги притеснява, но да твърдят в съда, че мъжете им ги бият, и можели да се надяват на по-дълъг живот, защото не ходели на война.

Сара още повече се изненада, когато констатира, че и много жени се присъединяват към подобни движения. Например една американка — омъжена и с деца, с много последователки в интернет, бе представила дванадесет аргумента против жена, която твърдяла, че е изнасилена: била невярна съпруга; опитвала се да накара хората да вярват, че връзката ѝ е била принудителна; искала да отмъсти на мъжа си, който я бил напуснал; изненадали я, докато гледала порнофилм, но твърдяла, че го прави, откак го била изнасилена, и така нататък. Стигаше дотам, че я обявяваше за луда.

Сара стана и отвори прозореца. Вдиша дълбоко студения въздух, за да се успокои. Насили се да прогони от мислите си десетки аргументи, които доказваха, че това са просто твърдения на привърженици на движението за мъжка доминация. В края на краищата целта ѝ бе да открие убиеца на Катрина Хагебак, а не нещо друго. Вече знаеше къде да търси, и то с над деветдесет процента увереност. Виновникът бе в групата на норвежките последователи на движението за мъжка доминация. Щеше здраво да ритне този „мравуняк“. И предвид психологическия профил на убиеца, който вероятно бе и военен, щеше да се поразрови и сред ветераните от канадската армия в Петауауа, които са отдавали почит на Марк Лепин през изминалите години.

Когато ритъмът на сърцето ѝ стана по-нормален, тя отново седна зад бюрото. Трябваше да побърза, защото след Ета идваше ред на Ада и Людмила. Те щяха да попаднат под прицела на убиеца. И въпреки че вероятно той не знаеше кои са, щеше да вложи всичките си сили, за да ги открие.

Сара се готвеше да се обади по телефона и да събере екипите, за да им каже към какво да се насочат, когато на вратата се почука.

— Кой е? — попита тя и ръката ѝ увисна над отворената клавиатура на телефона ѝ.

— Гералд Мадкин.

Стори ѝ се, че гласът му е приглушен, затова взе пистолета си от нощното шкафче.

— Влезте.

Вратата се отвори. В стаята влезе младежът с къдравите коси и спокойната походка. Сара веднага забеляза, че той никак не е спокоен. С кимване му показа вратата, която бе оставил отворена и откъдето проникваше студ.

— О, да, извинете ме. — Той затвори вратата и се приближи до инспекторката, а тя мълчаливо изчака да разбере какво има да ѝ каже. — Привърших с анализа на оставените в аптеката отпечатъци — обясни той и с поглед ѝ показа листа и химикалката, оставени върху бюрото.

Учудена, Сара му ги подаде.

— Е? — попита тя подозрително.

Гералд Мадкин постави пръст върху устните си, за да ѝ подскаже, че не трябва да коментира поведението му.

— Ами, както и очаквах — отговори той, като в това време пишеше нещо върху хартията, — не намерих никакъв отпечатък върху шкафа, където е била противоотровата. Имаше отпечатъци само на аптекарката.

Заинтригувана, Сара наведе глава, за да види какво пише Гералд върху листа.

— А някакви други следи, ДНК? — попита Сара, сякаш всичко бе нормално.

— Не, нищо.

— А нямаше ли отпечатъци върху клавиатурата на компютъра, от който са изтрити записите на видеокамерата?

— Съжалявам. И там нищо… — Сара поклати глава и полицаят ѝ подаде листа, върху който бе написал няколко думи. — Ако имате нужда от мен, не се колебайте да ме потърсите — подхвърли Мадкин и напусна студиото.

Сара го проследи с поглед, а когато най-сетне прочете бележката, цялата настръхна.