Заговорът

24

Сара затвори вратата и се облегна на нея. Пристройката вероятно бе около двадесет квадратни метра, с легло, прилежаща миниатюрна баня и бюро, върху което имаше компютър и принтер. Току-що ги бяха разопаковали и се усещаше миризмата на пластмаса. Двамата полицаи бяха действали бързо. Дори се бяха сетили да донесат електрическа кана и пакетчета чай. Бяха включили и отоплението. Сара се зарадва на топлината повече от всякога. Включи компютъра и докато чакаше да зареди, си направи жасминов чай.

— Хайде! Побързай! — подкани го тя, когато иконите започнаха бавно да се появяват на монитора.

С ръка върху мишката избра Google и влезе в търсачката. Бързо написа „Ета, Людмила и Ада“, като се надяваше да изникне нещо очевидно, което да я насочи към двете набелязани жертви.

Търсенето бе напразно. Съвети за гримиране, снимка на телевизионна аниматорка от една испанска телевизия, която се казваше Людмила, сайт с женски имена, завършващи на „а“, агенция за запознанства „Ада“ и реклама на американска фирма за транспорт „Ета“. Нито един сайт, който да прави връзка между трите имена.

— По дяволите! — процеди през зъби Сара.

Притисна лицето си с ръце, смазани от умора. Леко почукване откъм компютъра извести, че е получила ново съобщение на електронната си поща. Беше от асистентката на Катрина Хагебак и, както се бяха уговорили, съдържаше програмата на министърката за последните четири години.

Тъкмо се канеше да отвори файла, когато на вратата се появиха мъж и жена, облечени в канадки на норвежката полиция. Бяха експерти по информатика от Осло, изпратени да анализират съдържанието на твърдия диск на лаптопа, който Сара намери в пещерата. Казаха ѝ, че ще работят наблизо — в управлението. Когато излязоха, Сара си даде сметка, че разговаря с тях възбудено и почти смутено. Не бе характерно за нея. Трябваше на всяка цена да се успокои.

Седна зад бюрото, отпи глътка чай и затвори файла с програмата на министър-председателката. После, преди да продължи с търсенето на нова информация, нареди няколко листове хартия върху бюрото. Имаше нужда да синтезира елементите, с които разполагаше. Този случай повече от всеки друг надвишаваше силите ѝ и имаше опасност тя да се изгуби в огромните му мащаби. Освен това липсата на сън можеше да ѝ изиграе лоша шега. На един лист описа сведенията, с които разполагаше: разпитите на близките на министърката, евентуалното излизане от кома на бащата на Катрина Хагебак, резултатите от ДНК анализите от пещерата и от аптеката, съдържанието на твърдия диск от скрития в пещерата лаптоп и накрая връзката с античния гроб 3666. Върху друг лист написа основните въпроси, на които трябваше да отговори. Първият: „Защо Катрина Хагебак е била убита?“, после: „Защо бе направила опит да прикрие самоличността на убиеца си?“, „Какво е правела в откритата под къщата пещера?“, „Какво означават трите имена и трите дати от каменната скулптура: Ета — 10 декември 2018 година, Ада — 11 декември 2018 година, Людмила — 12 декември 2018 година?“. Ета вероятно бе псевдонимът на самата Катрина Хагебак, ако се има предвид татуираното между пръстите на краката ѝ име. А другите две имена? За кого се отнасят? Каква е връзката им с министър-председателката? Какво може да очаква през близките дни? И най-вече — как да ги намери?

Сара не знаеше нито къде, нито как да търси отговорите. Единствената сламка, за която можеше да се хване, бе да разгадае защо убиецът е избрал точно 6 декември, за да убие Катрина Хагебак… Отвори файла с програмата, изпратена ѝ от Ким Норвик. Първо разгледа програмата за 6 декември 2018 година. Денят е бил доста натоварен: заседание с министъра на образованието в 8 часа и 15 минути, в 10 часа среща с представител на синдикатите на работниците от автомобилната промишленост, в 15 часа — лекция за дължимото уважение към жените, организирана от център за емигранти, в 17 часа — връчване на орден „Свети Олаф“ на епископ от норвежката църква.

Сара не намери нищо необичайно и се зае да провери програмата за същата дата през изминалите години. През 2015 година 6 декември се е падал в неделя. Въпреки това Катрина Хагебак е започнала деня си със заседание на кризисния щаб за намаляването на цената на петрола, среща с министъра на правосъдието, за да обобщят фактите по процеса на Андерш Брайвик18 и в края на деня — посещение на мемориала във Вадьо. Нищо неестествено, като се има предвид, че почти всяка събота и неделя е прекарвала на острова.

6 декември 2016 година е започнал със спешно заседание с министъра на вътрешните работи за наводненията в южната част на страната, следвала е среща с Асоциацията за защита на вълците и после събрание на тема „Условията на работа на жените в армията“.

На 6 декември 2017 година Катрина Хагебак е открила реставрираната статуя на госпожа Феле19 в Берген, следвала е среща с Асоциацията на норвежките рибари, а накрая — пътуване до Берлин, където е останала два дни.

Сара въздъхна и разтри слепоочията си. Между програмите за един и същи ден в различните години нямаше нищо общо. Или тя не виждаше връзка и точно това я безпокоеше. Усещаше, че умът ѝ не работи толкова бързо и ефикасно колкото би трябвало. Надяваше се, че някой колега, по-прозорлив и в по-добра форма, ще забележи може би очевидни съвпадения.

Протегна ръка към чашата, за да отпие глътка чай, но тя се изплъзна от ръцете ѝ, падна на пода и се счупи насред локвичка гореща течност. Сара се наведе да събере парчетата, но ѝ се зави свят. Изчака неразположението ѝ да премине и отново седна зад бюрото. Трепереше. Беше изтощена и се нуждаеше от сън. Но въпреки това искаше да продължи, да открие и да разбере истината.

Мониторът дразнеше очите ѝ, редовете с думи сякаш танцуваха. Насили се да издържи още малко. Вниманието ѝ бе привлечено от две събития в календара на Катрина Хагебак, чието значение първоначално не бе разбрала: посещение на мемориала във Вадьо — 6 декември 2015 година, откриване на статуята на госпожа Феле — 6 декември 2017 година. Реши по-късно да потърси в интернет какво точно представляват мемориалът и статуята.

А сега програмата за 10 декември. Превъртя страниците. Денят е бил изцяло посветен на посещение в прочутия Университет на Осло, където министър-председателката се е готвела да произнесе реч. Темата не бе посочена. Сара веднага се свърза с Университета и след десетина минути успя да говори с човека, отговарящ за събитието. Той ѝ обясни, че министър-председателката поискала да запази темата на речта си в тайна до събитието.

Сара бе почти сигурна, че е напипала ключов момент в разследването. Свърза се с Ким Норвик, която ѝ каза, че министър-председателката забулила речта си с тайнственост и че дори тя — нейната лична асистентка, не знаела за какво ще говори. Добави, че госпожа Хагебак настоявала по никой начин събитието да не бъде отменено или отложено.

Сара бе убедена, че речта е записана в намерения в пещерата лаптоп. Какво толкова важно се е канела да каже Катрина Хагебак? Дано експертите по информатика ѝ съобщят добра новина! Ким Норвик щеше да добави още нещо, но Сара я прекъсна:

— В момента гледам програмите за 11 и 12 декември. Виждам, че е планирана реч в Дания за понеделник и друга — във Великобритания, за вторник. Имаше ли същата препоръка и за тези дати?

— Не. Катрина нямаше особено желание да осъществи тези две пътувания. Смяташе, че заседанието на министрите от северните страни в Копенхаген ще е скучно, а срещата с министър-председателя на Великобритания за „Брекзит“ ще е безполезна…

Сара бе разочарована, но благодари на Ким Норвик.

— Още нещо, госпожо инспектор… Не знам за какво се е канела да говори, но преди около три седмици тя ми каза, че от 10 декември нататък ще се случи нещо важно. Че тя и още двама души, които познава, ще разкрият факти, които ще променят света, и че трябва да се подготвим за разклащане на устоите на цивилизацията.

— Защо не ми го съобщихте по-рано?

— Защото госпожа Хагебак беше в малко странно настроение вечерта, когато ми го каза. На другия ден ме накара да се закълна, че няма да спомена за това на никого дори ако нещо се случи с нея…

— Тези думи ли произнесе?

— Да. И за да съм напълно честна с вас, ще ви кажа, че за първи път погледът ѝ ме притесни. Сякаш тя вече не бе вече същият човек.

„Какво толкова страшно е подготвяла Катрина Хагебак? И заедно с кого?“ — запита се за пореден път Сара.

— Има ли нещо друго, което трябваше да ми кажете по-рано, Ким?

— Не, госпожо… Освен че се страхувам…

„Да, имате основание да се страхувате…“ — помисли Сара, а гласно произнесе:

— Кураж!

Затвори телефона и се замисли. В момента, когато Катрина Хагебак е била убита, е ставало нещо важно. Нещо голямо, което е изисквало и други участници, близки на министърката. Ада и Людмила?

Дали един или една от тях не е убиецът или убийцата? Това би обяснило защо Катрина е направила всичко възможно да заличи доказателството, което би помогнало за бързото разкриване на убиеца. Независимо от страданията си министър-председателката е искала каузата, защитавана от нея и привържениците ѝ, да не бъде разкрита от полицията.

„Хипотезата изглежда доста завъртяна, но не и абсурдна — помисли си Сара. — Най-вече предвид всички обстоятелства около това странно престъпление и тайнствеността, в която са обвити действащите лица.“