Заговорът

Епилог

На екрана се появи водещият на Първи информационен канал на Норвежката телевизия.

— Дами и господа, изминаха три месеца от убийството на папа Павел VII, а инспектор Сара Геринген все още е в ареста в Рим в очакване на процес, който ще разкрие дали умишлено е стреляла срещу папата. За едни тя е дяволско създание, за други — героиня. Поведението на норвежката инспекторка повдига серия от въпроси. Днес в студиото очакваме психиатър, работил в полицията, който ще хвърли светлина върху поведението на тази жена, смятана за най-добрата норвежка професионалистка в тази област.

Няколко затворнички се осмелиха да потърсят с очи мълчаливата си другарка.

— Освен от съдбата на главната заподозряна в убийството на папата обществеността се вълнува и от разкритията на бившия ѝ партньор Кристофър Кларънс. Многобройните му изявления и интервюта отекват в цял свят. Първото му изказване, предавано по всички национални канали, събра пред екраните милион и половина норвежци, а два милиона и седемстотин хиляди гледаха второто. Тридесет и два милиона американци гледаха първото, а четиридесет и три милиона — второто. Невероятен интерес бе регистриран също във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Русия и даже в редица азиатски страни. Глобално се смята, че близо два милиарда души са проследили неговите разкрития. Навсякъде сме свидетели на безпрецедентни демонстрации на мъже и жени, които искат незабавни промени в законите и в общественото поведение спрямо жените. Тази вечер Кристофър Кларънс ще оповести третото си разкритие. И ние като вас все още не познаваме съдържанието му, но се обзалагаме, че след първите две разкрития третото също ще бъде взривяващо. Приятно гледане. След изявлението на господин Кларънс в студиото предстоят дебати.

Лицето на водещия изчезна и върху екрана се появи логото „Извънредна емисия“, после катедра от плексиглас, зад която стоеше Кристофър.

— Добър вечер на всички, дами и господа. Преди да ви представя третото си разкритие, държа да напомня, че тези истини, които днес разтърсват света, бяха открити благодарение на смелостта, ума и предаността на една жена — инспектор Сара Геринген.

Кристофър сведе за миг очи, после вдигна глава. В погледа му присветна пламък.

— Тя пожертва живота и щастието си заради каузата, която днес дава възможност да вдигнем покривалото над една хилядолетна измама и да поправим непоносима несправедливост, която някои все още искат да изглежда естествена.

Кристофър разпечата голям плик, от който извади десетки листове.

— Както вече знаете, преди няколко години три жени сключват договор да посветят живота си, за да установят абсолютно равенство между жените и мъжете. След разкритието на Катрина Хагебак, наречена Ета, и на Шафи Райнвасер, наречена Ада, тази вечер ще чуете не разкритието на Адриана Клещински, наречена Людмила, а размислите и изводите, които са я водили по нейния невероятен житейски път. Адриана Клещински не е смятала, подобно на двете ѝ посестрими, да направи разкритие, а да работи така, че духовенството да еволюира отвътре, докато накрая предостави право на жените да стават свещеници. Нейната дясна ръка София Ковяк ми предаде личните записки на Адриана Клещински, която ги е събирала, за да издаде книга веднага щом постигне целта си. Ще ви представя най-важното от тях, но предупреждавам, че редица факти ще ви учудят и дори шокират. По този повод бих искал да благодаря на Католическата църква и най-общо на съвременното християнство, което въпреки всички упреци е сред малобройните институции, които се отнасят толерантно към критиката и пародиите. Тази толерантност е фундаментална и ме кара да вярвам, че християнството е религия, която в най-скоро време ще отвори олтарите си за жените.

Затворничките в общата зала започнаха да проявяват нетърпение. Кристофър сякаш се колебаеше дали да произнесе първите думи, написани върху листа пред него. Накрая той пое дъх и каза:

— Иисус… не е вярвал в Господ…

В залата се надигна ропот. Една от затворничките скочи, яростно блъсна стола си и излезе.

— Не! Христос не е вярвал в Господ. Вярвал е в човечеството. И в неговата уникална способност да прави онова, което никое живо същество не е в състояние да извърши: да развие природата си така, че да твори Добро. Най-напред у самия себе си, а после и у другите. Това е единственото истинско послание на Иисус. Всичко, което се отнася за Бог Отец, за небесното царство, за ангелите или за възкресението, са само хитрини и метафори, измислени да се възприемат от ограничени умове като нашите, които изпитват необходимост някой друг да ръководи живота им. Всички думи на Иисус за Бог Отец са били само ловък начин Спасителя да разговаря със съвременниците си евреи, за да ги накара постепенно да се присъединят към неговото движение. Ако веднага им бе казал онова, което наистина е мислел: че няма живот след смъртта, че възкресението не е физическо, нито пък духовно, а просто нов живот, който ви очаква на земята, когато сте разбрали как да бъдете добър човек, никой не би го последвал! Ето защо е проявил тънкия усет да използва върховния стремеж на човека да вярва, за да му помогне да се освободи от старите заблуди и да ги замени с хуманистичната повеля: „Обичайте се един друг!“. Иначе казано, проявявайте максимална толерантност и доброжелателност към самите себе си и към другите. Не чакайте Господ, някой текст или някое правило да ви кажат как да живеете. Отговорите са у вас самите. Необходими са само здрав разум и усилие. Това очевидно се оказва много по-трудно, отколкото да се нагодите към принципи, написани от други.

Кристофър направи пауза, за да могат зрителите по-добре да схванат продължението.

— За съжаление онези, които са разпространявали посланието на Иисус след смъртта Му, не са имали смелостта да защитят Неговата чисто човешка любов, без да сипят обещания за нищо друго, освен за всекидневни усилия, необходими, за да вникнем и да осмислим земното щастие. Отстъпили са пред изкушението да Го обожествяват, срещу което Той толкова се е борил. Измислили са магическото възкресение и абсурдното родство с Бога от Стария завет, чиито наставления са били самата противоположност на словото на Иисус.

В дъното на залата Сара седеше със скръстени ръце. Лицето ѝ остана в сянка. От време на време някоя от новите задържани хвърляше по едно око към нея, за да открие върху лицето ѝ някаква емоция, но по-старите затворнички вече се бяха отказали да отгатват чувствата и мислите на тази жена.

— Родството между Стария завет и посланието на Иисус се опровергава от отношението към жените — поде Кристофър. — Старият завет представлява поредица от правила, пълни с презрение към жената. Наредби и завети, които утвърждават мъжкото върховенство. Разбира се, според каноническите евангелия дванадесетте апостоли са били мъже. Но през целия си изнурителен поход в опит да събуди народа от Юдея до Галилея59 Иисус постоянно е обкръжен от жени! Няма смисъл да търсим доказателства в неиздадени или скрити евангелия. Фактите са посочени черно на бяло в евангелията на Марк, Матей, Лука и Йоан, които четем и препрочитаме от две хиляди години. Ето доказателството: Иисус говори с жените там, където го молят да ги игнорира. В Евангелието на Йоан се казва: „Иисус говореше с една жена. В това време дойдоха учениците. Те се учудиха, че Иисус говори с жена“. Да, мъжете от обкръжението Му се учудили, че Той може да разговоря с такъв подразред на човешкия род! Иисус посочва жена като пример за съвършеното прилагане на неговото послание. Ето какво четем в Евангелието на Лука: „Иисус вдигна очи и видя богатите, които поставяха своите дарове в съда за пожертвувания, но видя и бедна жена, която слагаше там две монети и каза: «Истина, истина ви казвам. Тази бедна вдовица даде повече от всички други. Защото те дадоха за Господа от излишъка си, а тя даде всичко. Въпреки своята бедност даде това, което имаше, за да живее».“ Иисус спасява жените, когато Му казват да ги убие, което е увековечено в познатия в цял свят разказ: „Учителю, рекли те, тази жена бе заловена в прелюбодеяние. В закона си Моисей ни учи да замерваме с камъни такива жени. Какво ще кажеш?“… „Нека онзи, който нивга не е сторил грях, първи да хвърли камък. Аз не те осъждам — казал Иисус. — Върви си и вече не съгрешавай.“ Иисус изслушва жените, когато учениците Му настояват да ги прогони. Ето анекдот, разказан от Марк и Матей: Една жена вика и умолява Иисус да излекува дъщеря ѝ, у която се е вселил демон. Апостолите казват на Спасителя: „Отпрати я, защото ни преследва с виковете си“. На което Иисус отговаря: „Жено, вярата ти е голяма! Да стане така, както искаш!“. И дъщерята оздравяла начаса. Накрая ето последен пример как той застава в защита на жените: „Казвам ви, че митарите и блудниците ще идат преди вас в Царството небесно“. Кой в онази епоха би се осмелил да изрече подобни думи освен човек, който е дълбоко против несправедливостта спрямо жените? За Него подобно отношение е било съвсем нормално, защото е смятал, че мъжете и жените са равни. Може да проверите и сами, но знайте, че в Стария завет има две притчи за сътворяването на Адам и Ева. Първата е създадена преди притчата за реброто Адамово и гласи: „Господ създаде мъж и жена. Той ги създаде“. Да, създава ги едновременно! И в Евангелието на Матей, когато Иисус напомня за създаването на мъжа и на жената, не се говори за Ева като за рожба на реброто Адамово, а за първата притча от Битието: „Не сте ли чели, че Създателят в началото създаде мъж и жена… и двамата ще образуват една плът“. Само че църковните отци не щат да чуят подобни думи и оттогава до днес повтарят: „Жените са изключени от духовенството, защото Христос, нашият Спасител, е бил мъж и защото дванадесетте апостоли около него също са били мъже“.

Повечето жени в залата изригнаха с обидни словосъчетания срещу църковните отци.

— Всъщност смятам, че отците са сътворили сериозна безсмислица, присъждайки на мъжете властта в Църквата под претекст, че Иисус е избрал дванадесет мъже за апостоли. Реално нещата не стоят така. Точно обратното е. Защото Иисус през цялото време на служенето си поправя мислите на своите апостоли, обяснява им колко се лъжат в тълкуванията си, колко зле постъпват, как не разбират същината на посланието му, колко грешат, като вземат метафорите за чиста монета. Как се отнасят с Него апостолите? Петър три пъти се отрича от Него, Юда го предава, а Тома не му вярва. Всички мъже около Иисус в действителност са груби селяци, не много умни, люде без кръгозор. Обратно на жените, които Той среща по пътя си и които проникновено и на мига улавят посланието Му. Ако Христос се е заобиколил с дванадесет апостоли мъже, причината е била, че първо на тях е трябвало да помогне да еволюират. Те са били най-лошите ученици, които е бил принуден постоянно да поправя. Били доста тъповати и трябвало постоянно да ги призовава да отворят очите и сърцата си към света. Да, Иисус е избрал дванадесет мъже, защото са били по-невъзприемчиви от жените. Както учителят следи по-изкъсо слабите ученици и ги слага на първите чинове, за да е сигурен, че ще се стараят. Като ги е държал близо до себе си, Иисус е имал повече шансове да направи тези мъже по-добри и да разпространи учението си сред мъжката „каста“. Защото единствена тя е имала нужда от промяна! Възловото доказателство, ако мога да го нарека така, за превъзходството на жените можем да прочетем черно на бяло в четирите евангелия. На кого Иисус решава да се яви най-напред след възкресението си? Кому предоставя честта да отнесе добрата новина? Логично би било да повери толкова важна мисия на някого от своите апостоли. Или онези евангелисти, създали „свещените“ си текстове, не са успели напълно да изтрият важна част от притчата, където Иисус най-напред се явява пред Мария Магдалена по време на въображаемото си възкресение. Първо се представя на нея, като я прави довереница и пазителка на словата Му. Поверява ѝ най-ценното: отговорността да продължи разпространението на Неговото послание след смъртта Му. Дори ако възкресението е само измислица, въображаемото завръщане на Иисус пред Мария Магдалена недвусмислено доказва, че тя е заемала важно място сред последователите Му. Ето защо „редакторите“ на евангелските текстове не са могли да постъпят по друг начин, освен да ѝ върнат централното място в събитията. Място, което ѝ е принадлежало по право. Защото тя е била единствената ученичка на Христос, която наистина е разбрала посланието Му и е била способна да възпроизвежда Неговите слова и след смъртта Му.

Кристофър постави дланта си върху листа, който току-що бе прочел, и отдели малко време да се съсредоточи. После вдигна глава.

— Не съм вярващ, но не искам да хвърля камък срещу онези от вас, дами и господа, които признават християнската вяра. Още повече че тя има значителни възможности в сравнение с другите религии да върне на жените мястото, което би трябвало да е тяхно от векове — същото място като на мъжете. А сега ще се помоля. Един-единствен път. Ще ви помоля, скъпи приятели, да изпълните оригиналното послание на Иисус и най-сетне да позволите на жените да бъдат ръкополагани за свещеници, за да може светът да се чувства по-добре. И нека един ден някоя от тях да стане папеса.

Този път в общата зала на женския затвор се възцари пълно мълчание.

— Накрая, позволете ми да изразя и надеждата си.

Кристофър преглътна. Погледна към камерата за последен път и Сара разбра, че се обръща към нея и само към нея, докато целият свят го гледа.

— Подобно на християнството възкресението не е изцяло в бъдещето. То е сред нас и започва. Вече започна.

Кристофър изчезна и на екрана отново се появи водещият. Вече не излъчваше същата самоувереност и радостна възбуда, както в началото. Опита се да импровизира и взе да повтаря, че телевизията ще продължи да се връща към третото и последно разкритие.

Телевизорът угасна и двете надзирателки обявиха края на почивката. Затворничките се строиха в индианска нишка и с примирена крачка поеха към килиите си.

Сара се надигна безшумно и излезе от тъмния ъгъл. Главата ѝ бе обръсната, около очите ѝ имаше кръгове, лицето ѝ бе отслабнало. Тръгна по дългия коридор, водещ към килиите. С опакото на ръката изтри сълзата, с която се бе борила досега.

Една по една затворничките влизаха в килиите. Вратите се затръшваха и изщракваха ключове. Пазачите с безразличие извърнаха очи, когато Сара мина пред тях. Отвориха килията ѝ. Когато тя седна на леглото, металната врата глухо изщрака.

Тишината бучеше в ушите ѝ. Присвита и наведена напред, тя усети, че ѝ се повръща. Опита се да прогони от съзнанието си кадъра с протегната ръка на Кристофър. Мислено си зашлеви шамар, после още един. С цялата си воля се постара да изличи мечтата си за щастлив живот в новата им къща на приказния остров. Където щяха да са тримата. И където бебето, което щеше да дойде скоро, щеше да ѝ се усмихне за първи път. Където тя и Кристофър щяха да пляскат с длани като очаровани деца, когато то започнеше да щапурка с несигурни първи стъпки от ръцете на единия към прегръдката на другия.

Наложи ѝ се да премине през час мъчения, за да избледнее поне малко провалената надежда. И когато мечтата най-сетне прие да се оттегли поне за минута, изскочи дълбоката ѝ интимна тревога, която пое щафетата.

Надяваше се да забрави думите на водещия: Дяволско създание за едни, героиня за други. Но сега те кънтяха в главата ѝ. Допускаше ли, че някога ще чуе подобна характеристика за себе си?

Видя се отново като дете, безразлично към подигравките на другите момичета, които я намираха за претенциозна, докато импровизирано раздаваше справедливост в междучасието. Спомни си колко бе горда, че е по-морална и по-дейна от останалите. Превърна тази разлика в житейско правило и в личния си живот, и в професията. Да, вярваше, че е инвестирала в мисията си да раздава справедливост. Но сега разбираше, че тази мисия няма нищо общо нито с волята, нито с личността ѝ. Разбираше, че нейната решителност, толкова възхвалявана от колегите ѝ и от медиите години наред, всъщност е отговор на чувството за вина, което се бе вкоренило в нея, но не произнасяше гласно името си. Чувството за вина я бе отвело в размитите граници на морала и тя бе на косъм да извърши най-лошото — убийство. Ако Стиг Анкер не я бе нападнал с думи, щеше ли да стреля по своя воля? Вече трети месец всеки ден си задаваше този въпрос. Но и днес не стигна до искрен отговор, което я довеждаше до конвулсии.

Осветената ѝ от лампата на тавана сянка се очерта върху пода. Вцепенена от ужас, Сара потрепери и обърна зачервените си очи към тъмния безформен силует.

Всъщност коя бе тя?