Заговорът

34

Сара усети как кръвта във вените ѝ се смръзва. Единственият им шанс да открият паролата за лаптопа на Катрина Хагебак се бе стопил. Новината бе неочаквана и за Кристофър, който не знаеше какво да каже.

— Обърнете се към бюрото по туризма — добави жената, като криеше лицето си, и понечи да затвори вратата.

— Извинете — намеси се Сара и блокира с крак едното крило на вратата.

— Ще извикам полицията — заплаши собственичката на дома.

— Аз съм инспектор от норвежката полиция — отвърна спокойно Сара и показа значката си. — Водя разследване за убийството на нашата министър-председателка. Може би сте чули да се говори за това.

Жената кимна с глава, но продължи да се държи все така подозрително.

— Какво общо има съпругът ми с това?

— Малко сложно е за обяснение, но ние искаме да узнаем повече за проучванията на съпруга ви върху разкопките в Библос, и по-точно за теорията му относно намерения в Англия, в Клифс енд Фарм, скелет на жена.

Сара можеше да се закълне, че събеседничката ѝ пребледня.

— Съпругът ми не разговаряше с мен за работата си, така че не мога да ви кажа нищо.

— Но може би ще ни помогнете да намерим информация. Помощта ви, госпожо, би могла да спаси живота на двама души — настоя Сара.

— Казахте, че сте журналист — възрази жената и кимна с брадичка към Кристофър.

— Наистина съм журналист — отвърна Кристофър и подаде журналистическата си карта. — Имам известни познания по археология и работя в екип с инспектор Геринген. — Той побърза да добави: — Госпожо, знам, че присъствието ни ви се струва абсурдно, но ви уверявам, че нещата са много сериозни. Съжалявам, че съпругът ви вече не е между нас и разбирам, че не е приятно да разкривате душата си пред непознати хора. За да бъда напълно откровен, ще ви кажа, че вие сте последният ни шанс да намерим убиеца на норвежката министър-председателка и да попречим да убият други две жени.

Вдовицата на Насим Шамун огледа още веднъж двамата посетители и ги покани да влязат. Седнаха в хола на полутъмното жилище с площ около четиридесет квадратни метра. Сара прецени, че апартаментът се състои от една-единствена стая — доста бедно обзаведена. На стената над камината имаше няколко снимки, сред които и снимка на младо момиче, което много приличаше на домакинята им.

— Казвам се Раиса — представи се жената. — А това сме двамата със съпруга ми — добави тя и им подаде снимка в рамка, която стоеше върху една масичка.

Кристофър пое снимката. До жената стоеше висок и много слаб мъж, чиито очи блестяха иззад очилата.

— И така, какво искате да знаете? — попита Раиса Шамун.

— Според нашите източници вашият съпруг е изградил хипотеза, с която обяснява смъртта на жена, чийто скелет е намерен на хиляди километри оттук. Жената е живяла в Библос преди около две хиляди и седемстотин години. Това нищо ли не ви говори?

Вдовицата вдигна рамене с празен поглед.

— Нищо. Както ви казах, Насим не говореше за работата си у дома. Казваше, че иска единствено да се радва на семейството си и да не мисли за работата си.

— Ще ви попитам направо — изрече предупредително Сара. — Запазили ли сте някои документи по темата, над която е работел?

— И да исках, не бих могла, защото той ме накара да му обещая, че ще изгоря всичко, ако умре преди мен. Уважих желанието му. Нищо не остана. Изгорих всичко. Ей в тази камина — поясни Раиса, показвайки пепелта в огнището.

Сара се уплаши, че ще ѝ прилошее.

— Ами нали той е имал кабинет в Университета? — заопипва почвата Кристофър.

— Да. Само че аз и там разчистих всичко.

— Не си ли оставихте някакъв спомен?

— Нищо, с изключение на няколко снимки.

Сара отбеляза, че гласът на Раиса леко потреперва. В него имаше нещо неуловимо дори за нея, инспектор от полицията с десетгодишна практика при разпитите. Дали това трепване се дължеше само на емоцията заради спомена за починалия съпруг?

— Ако ми позволите, госпожо Шамун, искам да ви попитам от какво точно почина мъжът ви?

Раиса сложи ръка пред устата си. Кристофър си помисли, че така тя иска да спре изказа на чувствата си, но Сара придаде друго значение на жеста ѝ. Започна да дебне домакинята им за всяка промяна в гласа ѝ и за всяко движение.

— Насим бе нападнат една вечер, когато се връщаше късно от Университета. Направил грешката да носи лаптопа със себе си. По думите на очевидци отказал да го даде на бандитите. Петимата негодници взели насила лаптопа и обсипали с удари Насим. Спрели, когато решили, че е умрял. Лекарите от Бърза помощ успяха да го реанимират, но два часа по-късно той почина в болницата.

Докато говореше, Раиса извръщаше глава. Кристофър се почувства неудобно, че възкресяват спомените на жената. Сара обаче не изпускаше от поглед движенията на тялото на Раиса. Потрепването на крака ѝ ѝ се стори доста неуместно. Защо вдовицата на Насим Шамун е толкова нервна?

— Вкъщи ли си бяхте снощи към осем часа? — подхвърли Сара неочаквано. — Питам, защото минахме оттук и никой не ни отговори.

— Ама че въпрос. Да, бях си у дома и… гледах телевизия като всяка вечер по това време.

Кристофър се въздържа да реагира. Защо ли Сара измисли това?

— А можете ли да ни кажете имената на някои колеги на съпруга ви? Той сигурно е говорил за работата си с тях?

— Може би, но се съмнявам. Насим бе сам в специалността си, така ми бе казал и тъй като не разказваше какво прави, не е повдигал въпроса и пред колегите си.

— Госпожо Шамун — подхвърли изневиделица Сара, — не ви съдя. Сигурно имате сериозна причина да постъпвате така, но вие лъжете.

Кристофър я погледна изумено. Въпреки че познаваше добре партньорката си, се изненада от начина, по който тя водеше разговора.

— Какво? Как се осмелявате да ми кажете подобно нещо?! — разгневи се вдовицата и стана. — Идвате тук само два месеца след смъртта на съпруга ми, аз ви приемам в дома си, а вие ме наричате лъжкиня! Вървете си!

— Вие се страхувате, госпожо Шамун — отговори спокойно Сара и също стана. — А страхът ви кара да вършите неща, които в нормални условия не бихте извършили. Ако имате да кажете нещо за смъртта или за изследванията на съпруга си, сега е моментът, защото думите ви могат да спасят две жени и да осъдят един убиец женомразец! Един ден той ще събере достатъчно привърженици и те ще се заемат с дъщеря ви…

— Вашите приказки за женомразците и така нататък не ме интересуват, госпожо инспектор — избълва Раиса, като я сочеше с пръст. — Излезте от дома ми и престанете да очерняте паметта на Насим! Каквато и работа да е вършел, не ме е интересувало и няма да ме заинтересува! Обичах съпруга си заради това, което беше, а не заради това, което работеше! Що се отнася до дъщеря ми, тя е достатъчно голяма, за да се оправя и сама! Махайте се!

Кристофър и Сара ѝ обърнаха гръб и прекосиха дългия коридор, който водеше към изхода. Още чуваха пресипналия глас на Раиса, която продължаваше да бълва змии и гущери. Неочаквано тя ги задмина и постави ръка върху бравата на вратата. Сара настръхна.

— В моята страна и най-вече в моето семейство са ме научили никога да не изпращам гостите си с такъв тон. Желая ви приятно пребиваване в Ливан! — каза Раиса и стисна ръцете и на двамата.

Жената отключи вратата и я отвори. Кристофър я гледаше и се мъчеше да разбере какво точно става в този момент, но Раиса затръшна вратата зад тях.

— Трябва да се върнем, тя знае нещо — бързо каза Сара и се готвеше отново да заблъска по вратата.

Кристофър нежно я хвана за ръка.

— Почакай…

— Няма време за чакане, Кристофър!

По погледа му разбра, че трябва да го изслуша. Той се спря пред един от стълбовете край площада и взе ръцете на Сара в своите. После отвори дясната си длан. Вътре лежеше парче смачкана хартия.

— Даде ми го, когато стисна ръката ми на сбогуване — прошепна Кристофър.

Сара не можеше да се начуди, но не издаде възбудата си. Щом Раиса бе постъпила по този начин, значи искаше посланието ѝ да остане тайно. Кристофър хвана парчето хартия с крайчеца на пръстите си и го разгъна. Върху него беше изписана поредица от цифри, очевидно надраскани набързо.

— Тридесет и четири, точка, двадесет и едно, тридесет и седем, седемдесет и шест и тридесет и шест точка, двадесет и шест, двадесет и осем, нула, пет — прочете със заекване Кристофър, който не вярваше на очите си.

Сара едва си поемаше въздух.

— Това са координати за джипиес.