Заговорът

23

На вратата стоеше Петер Ген. Кръглото му лице бе изпито от умора, а в хлътналите в орбитите очи се четеше едва сдържан гняв. Зле обръсната му брада, която предишния ден му придаваше вид на побойник, сега подчертаваше мрачното му излъчване.

— Какво правите тук?

— Върша си работата — отвърна Сара, без да вдигне глава и без да прекъсва разсъжденията си как да организира разследването.

— Вече не участвате в това разследване — изстреля с досада инспектор Ген. — Мога да ви лепна някое наказание, но смятам просто да ви дам време да стигнете до летището, където да хванете самолета за Осло. Ясно ли е?

Сара остана седнала и погледна часовника си.

— А що се отнася до вас, полицай Вик — поде отново Петер Ген, — съветвам ви отсега нататък да следвате заповедите ми и да ми предадете всички проучвания, които инспектор Геринген ви е накарала да направите.

Сара се обърна към Ингрид, като напълно игнорира инспектор Ген:

— Моля, предайте на експерта по информатика, който замести Емили, да се свърже възможно най-бързо с мен.

— Не ми оставяте избор, госпожо инспектор — заяви вбесеният Петер Ген. Обърна се и направи знак на двамата полицаи, които стояха в коридора, да се приближат: — Закарайте я на летището. С белезници.

Ингрид, която познаваше двамата мъже, се намеси:

— Матс, Филип, не можете да направите това. Работя с нея от вчера. Тя откри най-важните елементи на разследването. Имаше смелостта да отговори на въоръженото нападение. Ако изпълните заповедта, лишавате Катрина Хагебак и всички норвежци от най-важния ни коз да хванем мръсника, който я е убил.

Двамата полицаи се смутиха. Под мрачния поглед на инспектор Ген Сара се обърна към тях:

— Матс и Филип, да не губим време… Много скоро вече няма да мога да вляза в хотелската си стая… Намерете ми някое уединено място, където да бъде инсталиран компютър, на който да работя. До един час.

— За кого се вземате…

В този момент телефонът на инспектора иззвъня. Той хвърли око на дисплея и като видя от кого е повикването, отговори. След няколко секунди лицето му се скова и той подаде телефона на Сара:

— На телефона е Йенс Берг — чу тя. — Един ден ще си платите за всичко това, инспектор Геринген, но за момента нямам друг избор, освен да ви поверя отново разследването. Ако желаете, инспектор Ген ще работи под ваше разпореждане.

— Няма да е необходимо — отвърна Сара.

Йенс Берг въздъхна.

— А сега разкажете какво открихте там долу…

— Ще ви изпратя пълен доклад веднага след като ми се осигури работно място. Предстои ми да направя още много справки, преди да ви подам достоверна информация. Едно обаче е сигурно, господине: убиецът се готви да ликвидира още двама души, свързани по един или друг начин с министър-председателката.

— Моля?!

Сара му обясни каква връзка бе направила между последните думи на Катрина Хагебак и трите имена от пещерата.

— Не можем да си позволим подобно нещо! Работете бързо… И спешно намерете убийците или според вашата теория — убиеца.

Сара затвори телефона и го подаде на Петер Ген.

Той се обърна към двамата мъже:

— Инспектор Геринген официално отговаря за разследването. С други думи, отсега нататък ще се отчитате на нея — подхвърли той. После, без да поглежда към Сара, се извъртя към нея и промърмори: — Не вярвах, че сте способна на подобно нещо.

„Аз също!“ — каза си наум Сара и се обърна към инспектора:

— Уведомете екипа, че аз отново водя следствието. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Петер Ген пое въздух толкова дълбоко, че ноздрите му се разшириха. С движение, което повече приличаше на тик, почеса едно червено-бяло петно на ръката си. Фини частици мъртва кожа паднаха на пода и Сара разбра, че той страда от псориазис.

Ген усети, че го наблюдава, и грабна уоки-токито си. Разпространи новината по мрежата. После излезе, като силно затръшна вратата на залата.

Застанали насред помещението, Матс и Филип като че ли не бяха наясно какво да правят.

— Получихме нови компютри в управлението — каза им Ингрид. — Вземете един и го инсталирайте в пристройката.

Когато двамата полицаи напуснаха стаята, Сара подаде на Ингрид телефона си. На екрана бе сайтът на седмичника „Моргенбладет“, където Кристофър трябваше да започне работа предишния ден. На първа страница бе поместена снимка на тайния проход под ваната на Катрина Хагебак. А в ъгъла имаше снимка на Сара, от която тя студено гледаше читателите. Заглавието, което бяха избрали редакторите, гласеше „Инспектор Сара Геринген открива таен проход под стаята на убитата министър-председателка“. Останалата част от статията представляваше просто бродерия около информацията, а ударението бе поставено върху ефикасната работа на Сара.

— Снимката, която направихте на излизане от прохода — прошепна Ингрид. — Бяхте ли предвидили, че…

— Не мога да оставя разследването в нечии други ръце.

Телефонът на Сара звънна в момента, в който Ингрид ѝ го връщаше. Беше Кристофър.

— Е, добре. Това устройва ли те? — попита той.

— Благодаря.

— Те трябва да ти благодарят. Да можеше да видиш лицата им, когато им казах, че си съгласна да се публикува снимката. Имах чувството, че главният редактор ще ме разцелува. Накратко, свърши ли ти работа?

— Йенс Берг се обади, за да каже, че ми връща разследването.

— Добре, но съм изненадан, че се осмели да направиш това.

— Аз също.

— Амбицираш се, така ли?

— Престани!

— Или искаш да ме смаеш, като водиш подобно абсурдно следствие?

— Направих го, защото… Е, сега не е моментът… Имаш ли напредък по гроб 3666?

— Слабо… Чакам да ми се обади един университетски професор… Съвсем скоро… А ти? Намери ли нещо под този проход?

— Знаеш ли, мисля си, че…

— Какво?

— Не, нищо. Ще ти се обадя по-късно. Всяка минута е скъпа.

— Добре, добре. Оставям те да работиш. Обичам те.

— И аз…

Сара затвори, направи знак на Ингрид, че може да тръгва, и набра номера на управлението в Осло. Помоли оттам да я свържат със секретарката на Катрина Хагебак. Попадна на личната ѝ асистентка Ким Норвик. Младата жена се разтревожи и каза, че вече всичко е разказала на полицията. Сара обясни, че ѝ трябва само програмата на Катрина Хагебак, откакто е поела поста. Асистентката като че ли изпадна в паника. Каза, че не знае нищо и че се страхува. По начина ѝ на говорене Сара заключи, че Ким Норвик е подредена жена, която просто е изпаднала в шок. Отдели повече време за разговора си с нея и успя да я успокои. Обуздала отчасти тревогата си, Ким Норвик възвърна рефлексите си на добра секретарка, намери файловете с програмата на министър-председателката от последните четири години и ги изпрати на Сара.

Сара излезе от болницата през една странична врата, за да не се срещне с журналистите. Мина по малките улици и избра пътя си, така че да е далеч от хотела. Както бе предвидила, десетки журналисти сновяха пред централния вход. Без да им обръща внимание, тя попита един минувач къде се намира аптеката на Вадьо. Пет минути по-късно вече повдигаше жълтата полицейска лента. Обу сини найлонови калцуни и влезе вътре.

Стотици флакони и кутийки с лекарства се търкаляха по пода. Всички шкафове и чекмеджета бяха опразнени. Вътре бяха трима криминолози в бели комбинезони, които снимаха и проучваха мястото. Сара позна Гералд Мадкин, приклекнал зад тезгяха. До него стоеше около петдесетгодишна жена, която Сара не бе виждала до този момент. Попита я:

— Коя сте вие?

Жената трепна и се обърна.

— Аз съм собственичката на аптеката — отвърна боязливо тя.

— Помолих я да ни ориентира какви лекарства са откраднати — обясни Гералд Мадкин.

— Е, добре! Кои?

— За момента не зная. Като че ли крадецът не е намерил това, което му е било необходимо.

— Имате ли змийска противоотрова?

— Да, една доза поливалентна противоотрова. По принцип сме длъжни да имаме, но тук няма змии. Защо?

— Къде я държите?

Аптекарката стана, взе една табуретка, стъпи върху нея, за да стигне до най-горната лавица на висок шкаф, който също бе отворен.

— Ооо! Единствената доза противоотрова я няма. Как отгатнахте?

Гералд Мадкин хвърли въпросителен поглед към Сара. Тя помоли аптекарката да излезе и накратко му разказа какво се бе случило в пещерата. Нареди му да отиде на място и да се заеме с огледа. Уточни, че ще чака и анализите на пробите, намерени в аптеката.

— Последен въпрос — каза Сара. — Има ли камери за видеонаблюдение в аптеката?

— Това е първото, което проверихме. Работели са в момента на взлома, но… някой е изтрил последните три часа записи от компютъра, където се регистрират данните.

— Отпечатъци?

— В момента търсим.

— Кога са изтрити записите?

Гералд Мадкин пристъпи към компютъра и натрака нещо на клавиатурата.

— Точно в пет часа и петдесет и шест минути.

Когато излезе от аптеката, Сара потръпна. Канадката ѝ сякаш не беше достатъчно топла. Натрупаната умора отслабваше тялото ѝ. Отиде в управлението. Бе нетърпелива да си отдъхне няколко минути на топло. Бързо намери пристройката, за която бе споменала Ингрид, и сложи ръка на дръжката на вратата.

— Не знам как ще разплетете тази свинщина — беше Николай Хауг, началникът на полицията, който я наблюдаваше и почесваше бялата си брада. — Никой от близките на министърката нито е видял, нито е чул нещо. Всички имат солидни алибита. Вече са проверени. А що се отнася до мотивите на убиеца с цялата тази постановка, ви желая успех. Дано разберете нещо.

— Имате ли нужда от подкрепление?

— За какво? Ако ще е, за да продължа да разпитвам наляво и надясно всички приближени на министърката, няма смисъл. На мое разположение е целият персонал в Осло, който получава и ми връща информацията.

Николай Хауг извади цигара и я запали. Сара мръзнеше и нямаше намерение да го чака да свърши с приказките си.

— Знаете ли, госпожо инспектор — продължи той, като присви очите си, когато цигареният дим се издигна към лицето му, — че тези разпити не дават и прашинка резултат. Сигурен съм. Човекът, който е извършил убийството, е твърде хитър и няма да се остави да бъде заловен лесно. Почти съм сигурен, че не ни трябват ДНК анализи и отпечатъци както на местопрестъплението, така и в аптеката. Освен ако не сте открили нещо изключително в подземието на къщата.

Сара най-накрая натисна дръжката на вратата и прекрачи вътре.

— Ще прецените сам. До час ще ви изпратя доклада си.

— Последен въпрос, госпожо инспектор. Откъде е белегът над окото ви? Човек би казал, че са следи от изгаряне.

Сара го изпепели с поглед. Беше силно раздразнена от този типично мъжки въпрос. Мъж, който се опитва да опипа тялото на жената с думи, понеже не може да го направи с ръцете си. Още повече че цялата страна сигурно знаеше отговора.

— От случая „Пациент 488“. Пожарът в болница „Гаустад“. Говори ли ви нещо?

— А, не знаех, че сте били там, когато е пламнал пожарът.

— Позволете ми да кажа, че не ви вярвам. А сега, ако искате, може да подновите разследването по случая с пациент 488… Освен ако в момента нямате по-важна работа — отсече Сара.

Николай Хауг се засмя пресилено и вдигна рамене.

— Умна сте, инспектор Геринген, но в този момент не искам да съм на ваше място. Наистина не искам.