Заговорът

50

Когато спасителните служби проникнаха в залата, където се съхраняваха образците на института, Сара и Кристофър веднага бяха заподозрени за смъртта на Шафи Райнвасер. Прекараха повече от четири часа в полицейското управление на Йена, докато службите от Осло потвърдят самоличността на Сара и участието ѝ в разследването на убийството на Катрина Хагебак. Тя посочи някои неособено конкретни данни за предполагаемия нападател, за да не разтревожи Йенс Берг. Към 16 часа и 30 минути, след последен преглед при лекаря, който бе поел грижите за тях, ги освободиха и вече можеха да използват мобилните си телефони.

Докато Кристофър викаше такси, за да ги отведе на летището, Сара изучаваше един информационен сайт в телефона си. Не ѝ трябваше много време, за да намери нужната информация. Тя всъщност присъстваше във всички новини. Папа Едуард току-що бе оповестил оттеглянето си от поста. В коментарите почти панически се обясняваше, че папата искал да бъде заместен още на следващия ден, за да се избегне липсата на висшата църковна власт в това смутно време. Кардиналите от цял свят, предупредени за предстоящото оттегляне, бяха вече в Рим и се отправяха към Сикстинската капела, за да пристъпят към гласуването, което щеше да определи новия папа.

— Няма да пристигнем навреме — мърмореше през зъби Сара на задната седалка на таксито, с което тръгнаха към Лайпциг.

— Изборът може да продължи дни наред… и бъди сигурна, че предвид процедурата първите резултати ще са ясни най-малко след осем часа.

Сара гледаше, без да вижда, уличките на Йена. Усещаше на раменете си смазваща тежест. През четирите часа, прекарани в полицейското управление, адреналинът ѝ, който я бе поддържал до този момент, бе спаднал. Имаше време да помисли и да установи с тъга провала на разследването си. Двете жени, които убиецът бе възнамерявал да екзекутира, за да ги накара да замълчат, бяха мъртви, без да оповестят разкритията си. Противниците на Ета, Ада и Людмила и на всички жени бяха постигнали две трети от зловещата си цел. В гърдите ѝ се надигна глух гняв срещу самата нея. Смяташе, че е по-силна от врага си и че единствено тя можеше да сложи край на тази сеч, изпълнена с омраза към жените. Просто трябваше да се заобиколи с още членове на полицията, да работи в екип и да увеличи шансовете си да спре убиеца и неговите съюзници. Във всеки случай трябваше поне да опита.

Искаше да обясни това на Кристофър, но стомахът ѝ тревожно се свиваше при мисълта, че няма да успее да спаси Людмила.

— Как да работиш със службите в Осло, след като знаеш, че Йенс Берг е в играта? Невъзможно е…

— Може би трябваше да отделя време, за да привлека някои колеги, които познавам добре и на които имам доверие.

— Престани, Сара! Та ти нямаше време! А и беше твърде рисковано! Ти направи каквото трябваше, само че…

— Само че дотук се провалих в най-важното за бъдещето на всички ни разследване… Ти прочете и чу също като мен какво трябваше да бъде оповестено. Нещо революционно и нещо крайно необходимо! Тези жени трябваше да бъдат изслушани от възможно най-голям брой хора.

— Враговете им са много и са добре организирани. Подготвяли са действията си от дълго време. Съсредоточи се върху следващия и последен етап и…

— Не може ли да карате по-бързо? — Сара изведнъж се раздразни от шофьора на таксито и удари по облегалката.

Германецът не разбра думите на жената, но осъзна, че тя е недоволна от нещо и заключи, че не одобрява шофирането му. Предпазливо увеличи скоростта.

Кристофър мълчеше, онемял от изненада. При повечето от двойките подобна смяна на настроението щеше да изглежда нормално. Само че той досега не бе виждал Сара да губи самообладание по този начин, а още по-малко да се заяжда с някой, който няма нищо общо със ситуацията, в която се намират. Стори му се, че забелязва леко агресивна страна у партньорката си.

Сара си даде сметка за това и вдигна ръка, за да се извини.

— Съжалявам… Не знам какво ми става — каза тя, като гледаше Кристофър с виновен вид. — Досега не съм си изпускала нервите така. Това разследване… Имам усещането, че предавам всички жени, че се провалям. И тази мисъл ме обсебва.

— Добре — успя да каже Кристофър, който полека-лека преодоля изненадата си. — Най-добре е да помислим за това, което ще се случи оттук насетне. Съгласна ли си?

— Дори не знам къде и кого да търся в „Свети Петър“ в Рим.

— Нека поразсъждаваме малко. И като начало да помислим откъде идва псевдонимът на Людмила. Знаем в коя област да търсим.

Кристофър взе телефона си и пусна в търсачката „Людмила“ и „папата“. Отговорът бе мълниеносен… Людмила Яворова, осемдесет и пет годишна, до този ден единствената жена, ръкоположена за свещеник.

Сара, която бе облегнала глава на стъклото, моментално се изправи.

— Жена свещеник? Не знаех, че това е възможно.

— И аз не знаех тази история. Почакай!

Кристофър продължи да чете, а после резюмира прочетеното:

— Случило се е през 1970 година, по време на комунистическия режим в Чехословакия, в тайната католическа църква. Един епископ на име Феликс Мария Давидек наистина е ръкоположил за свещеник в енорията си жена — Людмила Яворова. Людмила е запазила мълчание до 1995 година, когато е решила да разкрие истината за своя статус на свещеник. От Ватикана веднага заявили, че ръкополагането е невалидно и напомнили, че католиците трябва да се съобразяват с доктрината, позволяваща само на мъжете да стават свещеници, и че тя е неизменна. Смята се, че и други жени са били ръкоположени по онова време, но само Людмила се е решила да проговори.

— И ти… смяташ, че Людмила от Кръжеца ще се опита да стане папа? Но това няма никакъв смисъл!

— Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще обедини всички. Последната част от изречението наистина има връзка с волята за събиране, което подхожда добре на религията. Поне за тези, които са вярващи. Единственият проблем е, че само мъж може да бъде избран за папа. Значи Людмила готви нещо друго.

— Някаква изява с гръм и трясък по време на ръкополагането на новия папа. Сигурно за това се подготвя. Всички погледи ще са насочени към площад „Свети Петър“ в Рим.

— И най-вече към балкона, откъдето ще се чуе прочутата фраза Habemus papam46 и откъдето ще видим как новият папа произнася благословията си Urbi et orbi.

— Какъв по-подходящ момент да те чуят възможно най-голям брой хора от цял свят.

— Само че какво може да направи тя? И какво ще каже?

— Като имам предвид това, което Катрина Хагсбак и Шафи Райнвасер се канеха да оповестят, вярвам в стойността на разкритието. Интересува ме как да спрем убиеца? Този път трябва да го спрем, преди да пристъпи към действие. И единственото нещо, което виждам, е, че той е стигнал до същия извод като нас: жената, нарекла себе си Людмила, ще се опита да извърши подвиг там, където са насочени камерите. С други думи — на балкона, където ще се появи новият папа. Убиецът най-вероятно ще се опита да достигне мишената си на балкона чрез стрелба от далечно разстояние. Само така може да стане.

— Логично е — съгласи се Кристофър.

— Трябва да открием най-доброто място за стрелба отдалече. Той ще бъде там.

Само че Сара не бе най-добрият експерт, който можеше да определи точното място, и затова се обади на свой колега, който бе много по-навътре от нея в тази област.

Докато тя разговаряше, звънна телефонът на Кристофър. Томас Холм, репортерът от „Моргенбладет“. Кристофър се поколеба. Не искаше Сара да чуе разговора. От друга страна обаче, щом като журналистът го търсеше, значи бе напреднал в проучванията си. Кристофър реши да използва моментната разсеяност на Сара, която говореше с Осло, и натисна зелената слушалка.

— Да.

— Имам новини.

— Казвайте бързо.

— Боя се, че това няма да ви хареса.

— Казвайте…

— Анализирахме снимката на вашата съпруга, заснета на касата за тол такса, с помощта на програмата за възстановяване на изображения във вестника, която направо сътворява чудеса. Също така направихме и няколко пресмятания. Като се вземе предвид сянката на лицето, намиращо се на задната седалка, часът, в който снимката е направена, и разположението на главата по отношение на покрива на колата, няма съмнение, че става дума за дете.

— Какво? — възкликна Кристофър.

Сара се обърна към него, за да го попита дали всичко е наред. Той ѝ направи утвърдителен знак, но всичките му сетива бяха в стрес.

— Съжалявам, господин Кларънс, но това не е всичко.

Слънчевият възел на Кристофър потрепери, когато той си пое дъх.

— Слушам ви.

— В деня, в който госпожа Геринген е заснета с това дете на задната седалка, е подадена жалба от един баща в Осло за отвличането на сина му. Сверихме часовете със съобщението за изчезването на момчето. Това е станало два часа преди охранителната камера на касата да заснеме госпожа Геринген.

— Кажете ми, че детето е било…

— Съкрушен съм. Детето е намерено мъртво в пристанището на Ставангер приблизително месец след изчезването му.

Студена пот обля Кристофър. Той затвори телефона и отвори прозореца, като се надяваше, че чистият въздух ще успокои бурята от въпроси, която бушуваше в мозъка му.

— След няколко часа ще знам кое е най-доброто място, откъдето може да се стреля — оповести Сара, като също затвори телефона си. — Може би имаме шанс. — После обърна глава към Кристофър: — Добре ли си? Имаш умислен вид.

— От колата е… Емоциите, умората, аз… Ще ми мине.

Кристофър и за миг не допускаше, че Сара може да причини зло на някого, още по-малко на дете. Тя бе човекът, на когото той имаше най-много доверие от всички хора на света. Непременно имаше някакво обяснение. Само че когато Сара сложи ръка върху бедрото му, Кристофър положи усилие да не се отдръпне.