Заговорът

21

Сара грабна първото, което ѝ попадна под ръка, и го хвърли към нападателя. Куршумът на безмълвния силует се заби в скулптурата от бял камък. Незасегната като по чудо, Сара грабна пистолета си от бюрото и стреля. Мъжът ловко се претърколи, надигна се и я обсипа с град от куршуми, които пръснаха стъклото на аквариума. Лежешком, Сара отвръщаше на изстрелите. След миг нападателят се свлече, улучен в гърдите.

Тя се изправи задъхана точно когато една змия се опитваше да се увие около посипания ѝ със стъклен прах глезен. Ритна влечугото и изтича към нападателя. Като държеше на прицел главата му, го заобиколи и с върха на крака си изрита пистолета от ръката му. Мъжът лежеше по гръб със затворени очи. Не се виждаха следи от кръв по дрехата му. За частици от секундата Сара осъзна, че той носи предпазна жилетка и направи задно салто.

При скока пистолетът се изплъзна от ръцете ѝ и само поради годините тренировки главата ѝ не се удари в земята. Претърколи се назад и се изправи точно когато нападателят ѝ се метна срещу нея с боен нож в ръка. С ритник в корема и удар по челюстта го замая, сграбчи ръката му, която държеше ножа, и я изви, за да елиминира оръжието. Канеше се да го събори и обездвижи, но убиецът неочаквано я нападна, усука краката си около бедрата на Сара, събори я и се стовари върху нея, като започна да я души.

Сара изпадна в шок. Въпреки това го заудря странично, но предпазната му жилетка смекчаваше ударите. Натискът върху каротидната ѝ артерия се усили. Почувства, че се задушава, а хватката на убиеца ставаше все по-мощна. Отчаяна, Сара го удари по лицето. Той отвърна с удар с глава, който разцепи веждата ѝ. Бликна кръв. От липсата на кислород погледът ѝ се замъгли. Ръцете ѝ отчаяно опипваха земята за предмет, с който да удари врага, ала ноктите ѝ безрезултатно драскаха по скалния под. Щеше да умре.

Неочаквано докосна нещо гладко и хлъзгаво. Инстинктът ѝ за самосъхранение победи погнусата, тя хвана съскащото влечуго и с последни сили удари убиеца с него. Той се изправи, като парираше ударите на Сара, а тя използва момента, за да се изтърколи встрани.

Когато се обърна, видя окраската на змията — на черни и жълти пръстени. След школата на Специалните сили умееше да различава най-опасните змии, а раираният крайт17 бе на първо място в списъка.

Паникьосаното влечуго се бе увило около врата на нападателя, а той не успяваше да го отърси от себе си. Устата на змията се отвори, блеснаха пълните ѝ с отрова зъби и тя го клъвна по лицето през качулката. Мъжът извика от болка и най-сетне успя да хвърли змията в краката си. Канеше се да я смачка, но като видя жълто-черните шарки, отскочи.

Влечугото се шмугна към най-тъмния ъгъл на пещерата. Чак сега Сара и нападателят ѝ осъзнаха, че подът на пещерата сякаш се движи. Около тях гъмжеше от влечуги.

Сара все още се мъчеше да си поеме дъх, когато почувства как върху ръцете и краката ѝ пъплят студенокръвни същества. Постара се да не мърда, доколкото позволяваше трескавото ѝ състояние. Убиецът я следеше с ледено презрение. Дишаше шумно, а платът на качулката му бе напоен с кръв.

— След десетина минути ще умрете от задушаване — подхвърли Сара с продран от душенето глас. — Толкова ви остава и да намерите противоотрова.

Убиецът се поколеба, но тръгна към нея, като избягваше пълзящите влечуги. Сара знаеше, че ако помръдне и на сантиметър, рискува змиите, които в момента лазеха по корема и бедрата ѝ, да я ухапят. Осъзна също, че ако я нападне, и нападателят ѝ рискува да го ухапят. Змиите бяха нейният затвор, но и последната ѝ защита.

Мъжът прескочи една змия, която приличаше на питон, и с няколко крачки стигна до Сара. Преди да коленичи до нея, тя забеляза, че той се олюлява. Отровата бе започнала смъртоносния си ход. Видя очите му през процепите на качулката — решителни и пълни с омраза. Долови болезненото му дишане.

Той протегна ръце към нея, като не изпускаше от очи пълзящите наоколо змии. Понечи да сграбчи Сара за гърлото. Впила поглед в палача си, тя разбра, че мускулите му отказват да приемат командите на мозъка му. Ръката му се сгърчи и потрепери. Той я отдръпна, когато едно влечуго стигна до шията на Сара, която положи свръхчовешки усилия да не помръдне. Змията докосна ухото ѝ с език, плъзна се по главата ѝ, изкатери се по косите ѝ, после се спусна към рамото ѝ и продължи пътя си. Воал от сълзи замъгляваше очите на Сара.

В този миг убиецът отново протегна трепереща ръка към нея. Усети пръстите му по гръдта си. Но той не търсеше интимен контакт, ровеше в подплатата на канадката ѝ. Вероятно я бе следил още с влизането ѝ в пещерата и знаеше, че е прибрала флашката във вътрешния си джоб.

— Защо правите това? — едва промълви Сара.

Ръката му отново трепна. Той изхриптя и най-сетне намери флашката. Изправи се с болезнено усилие. Тялото му бе започнало да се вцепенява. Задухът нямаше да закъснее. Тръгна назад, залитайки, като се пазеше да не настъпи някое влечуго. За първи път Сара го видя в цял ръст. Най-вероятно мъжът бе висок около метър и осемдесет и пет.

— Биете се като войник. Със сигурност сте служили на родината си. Защо сега я предавате? — извика тя.

Човекът не отговори. Внушителният му силует се стопи в сянката. Сара беше бясна от яд заради безпомощността си. Предвид състоянието му би могла да го надвие за нула време. Но ако продължаваше да лежи неподвижно, той щеше да избяга. Отровата можеше да го убие след минути или дори след час.

Когато се опита да помръдне крака си и да се изправи, гневното съскане я прикова към земята. Остана ѝ надеждата на змиите да им омръзне и да я оставят на мира или някой да я потърси. Мобилният ѝ телефон не вършеше работа дори и да успееше да го използва, толкова дълбоко под земята нямаше връзка.

Докато се опитваше да поеме контрол над опънатите си от допира със змиите нерви, си зададе два въпроса: какво съдържа флашката и най-вече как убиецът на Катрина Хагебак (защото със сигурност това бе той) успя да проникне в пещерата точно когато тя отваряше прохода.

Покрита с влечуги, Сара се постара да се съсредоточи, за да намери отговор на въпросите си. Но с всяка изминала минута все повече се съмняваше дали накрая няма да се поддаде на паниката, да направи опит да се освободи от змиите и с това да подпише смъртната си присъда.