Заговорът

14

— Агент 2 вика Агент 3, отговорете! Агент 2 вика Агент 3, отговорете! По дяволите!

Гласът бе изплашен. Гласът на агента, убит последен. Последва задъхано дишане на човек, който тича, а после шум от рязко отваряне на врата.

— Госпожо, последвайте ме!

— Но какво става?!

Сара разпозна гласа на Катрина Хагебак.

— Другите агенти не отговарят! Ще ви заведа в обезопасената стая!

Чуха се стъпки по паркета и гласът стана по-силен — като че ли Катрина Хагебак се бе приближила до охранителя.

— Но… Какво им се е случило?!

— Боя се, че има нападение, госпожо! Бързо!

— Влязъл ли е някой?

— Чух… чух звуци от борба и виковете на двамата ми колеги. След секунди врагът ще бъде тук!

— Пуснете ме!

— Госпожо! Но какво правите? Ще бъдете на сигурно място в обезопасената стая!

— Ако той е тук, вече е твърде късно. Не искам да умра далеч от моя yero.

— От кого?! Но защо отивате натам? Госпожо, обезопасената стая е в обратна посока!

Последва болезнен вик и тежко дишане, издаващо физическо усилие. Това трая десет секунди.

— Майчицеее!

Охранителят изстена още веднъж, а после се дочу хъркащият грохот на агонията. Стъпки на тичащ човек. Остър вик, който взриви ушите на Сара.

— Не ме е страх от вас!

Беше гласът на Катрина Хагебак.

— Вие се страхувате и треперите, защото след толкова хилядолетия вашият свят ще изчезне!

Шум от разкъсване на плат, а после нов вик.

— Никога няма да ви кажа къде да търсите! Никога няма да кажа къде са другите двама!

Отекна глух звук, после гласът на Катрина Хагебак угасна. Чуваше се само статичният шум.

Разтърсена от чутото, Сара махна слушалките и ги сложи на масата. Следващите няколко секунди ѝ бяха нужни, за да дойде на себе си. После се роди първото заключение: Катрина Хагебак е познавала нападателя, също така е знаела, че той я търси. Само че какво означаваха думите за света, обречен да умре след толкова хилядолетия? Кои бяха другите двама, чиито имена искаше да премълчи?! И дали убиецът възнамеряваше да убие и тях? Но по-важен от всичко бе въпросът къде е поискала да отиде Катрина Хагебак вместо в обезопасената стая? И защо?

Сара върна записа и изслуша фрагмента, който я интересуваше.

— Ако той е тук, вече е твърде късно. Не искам да умра далеч от моя yero.

— От кого?! Но защо вървите нататък? Госпожо, обезопасената стая е в обратна посока!

„Нейният yero… Думата не е норвежка“ — размишляваше Сара. По рефлекс потърси думата в Гугъл преводача и проследи всички езици. Никакъв резултат. Опита с различно изписване: iero, yerro, hiero. Нищо. Но беше сигурна, че тази дума е един от ключовете към разрешаване на случая. И вероятно към онова, което убиецът бе дошъл да търси.

Извади малкия си бележник и начерта схема на партерния етаж. Размишляваше. Щом охранителят бе извикал, че госпожа Хагебак не върви в правилната посока, очевидно тя се е отправила към… Банята!

Сара изтича към стълбите, слезе бързо и връхлетя в банята. „Нейният yero сигурно е някъде тук“ — прошепна на себе си.

После извика двама от криминолозите да изследват помещението, а тя започна да чука по стените, за да открие къде почукванията ѝ ще ударят на кухо.