Заговорът

31

— На телефона е Стиг.

От другата страна на линията се чу въздишка на раздразнение.

— Даваш ли си сметка какво трябваше да направя, за да те покрия? — изсъска Йенс Берг.

— Това е част от работата ти, Йенс.

— Трябваше да я убиеш по най-простия и ефикасен начин, за да мине за политическо или за криминално убийство. Така се бяхме разбрали.

— Ти никога не си споделял духовното възвисяване на моя ангажимент, Йенс. Нашият проект е напълно лишен от смисъл, ако не се впишем в битката на нашите предци. Катрина трябваше да умре, както е умряла най-първата. Това е съдбата, която заслужаваше, защото се отклони от най-първите закони.

— Какво променя това? Искахме само да я отстраним, за да прекрати феминистката си битка и да ми отстъпи мястото си. Тази зрелищна постановка просто не бе нужна. Имаше план на резиденцията ѝ, знаеше къде е разположена охраната, както и часовете им за смяна. Погрижих се да заменя опитните гардове с новаци!

— Ти избра края ѝ, а аз избрах начина, Йенс… И можеш да си сигурен, че другите двама членове на Кръжеца са разбрали посланието, като са научили как е умряла посестримата им. В този момент те треперят, изпитват колебания, измъчват се. И това е в наш интерес. Впрочем на въпроса… Какъв е резултатът от прегледа на трите файла, които ти изпратих?

— Закодирани са. Не мога да наредя да ги разкодират, без да се издам. Наложи се да го направя тайно. Само че тези хора нямат същите възможности и бих се учудил, ако бързо успеят да хакнат защитата при нивото на сигурност, с което е разполагала Катрина.

— Флашката със сигурност съдържа имената на тримата членове на Кръжеца. Трябва да научим кои са, Йенс… преди да оповестят своите разкрития. Побързай с разшифроването. Справи се някак!

— Добре. Ще поема риска, но не очаквай резултати по-рано от двадесет и четири часа! Експертите по информатика, които могат да разкодират подобни неща, са рядкост. А двамата най-добри в момента работят за Геринген.

— А Петер?

— Опитал се да вземе лаптопа на Катрина Хагебак, за да видим какво има на твърдия диск, но допуснал да го заловят. Той е вън от играта. Има само един начин да научим паролата — като го откраднем от Геринген.

— Тя знае ли я вече?

— Нямам представа. Не ме държи в течение на разследването и не мога да се свържа с нея. Но преди малко ме информираха, че току-що е направила резервация за полет до Бейрут. Насред разследването, без никаква важна причина. Явно знае нещо…

— Библос! — провикна се Стиг. — Отива в руините на светилището на Библос.

— Откъде знаеш?

— По същата причина, поради която ти хулиш ритуала при смъртта на Катрина. Всичко е митология — отвърна Стиг, който вече се бе свързал със сайта за резервации на „Бритиш Еъруейс“. — Всичко е битка на мъжа срещу жената змия. А някои места през последните векове са напоени с кръвта от този сблъсък.

— Геринген ще пристигне там в следващите двадесет и четири часа.

— Вече съм в Осло. Имам преднина. Ще пристигна там преди нея.

— Смяташ, че една от двете посестрими на Катрина е там?

— Не знам… Ама какво значение има? Геринген ще ми каже…

— Стиг, тази жена е…

— Няма нужда да ми напомняш, че умна и сурова, Йенс. Видях го с очите си. Но аз никога, ама никога не съм подценявал противниците си. Особено когато се касае за жена.

— Поне за това ти имам доверие — подметна Йенс.

— Приемам го като комплимент и между другото ти напомням, че ти зае поста си не само благодарение на работата си. Спомни си за това следващия път, когато решиш, че ти е позволено да не ми засвидетелстваш уважение…

— Стиг, но това беше… шега.

— Моментът е твърде сериозен, за да си позволяваш подобни неща. Нямаме право на поражение в тази битка, а още по-малко — в тази война.

— Имаш ли нужда от помощ на място?

Преди да отговори, Стиг плати самолетния си билет. А после, докато си представяше картината, родена само в неговото съзнание, каза:

— Не. Искам сам да се насладя на последното издихание на Сара Геринген.