Заговорът

42

Разочарованието бе равно на надеждата. Върху единствената страница, посветена на Ада, се появи един-единствен ред: Ада, 11 декември 2018 г. Нито дума повече, нито някакво указание. Сара напразно променяше цвета на текста, провери настройките, направи всичко възможно с файла, но не откри нищо повече от тази лаконична информация, която вече знаеше.

— Не е истина — прошепна тя и побърза да отвори втория файл, наименуван „Людмила“. Людмила, 12 декември 2018 г.

Кристофър докосна ръката ѝ, за да я попита какво вижда. Тя завъртя лаптопа към него. Той повдигна глава за миг и после я отпусна отново на носилката. Един от медиците тихо изруга и постави ръката си върху превръзката на Кристофър. Шевовете можеха да се отворят.

„Всъщност на какво се надявахме? — запита се Сара. — Че след като е пазила цял живот тайната си, ще вземе да напише имената и адресите на двете си сътруднички в компютъра ли?“

Оставаше ѝ да отвори и файла с речта. Линейката ускори ход и тя едва задържа лаптопа да не падне от коленете ѝ. Въздъхна, за да се поосвободи от стреса, и погледна Кристофър. Напразно се преструваше, че всичко ще мине добре, беше направо полумъртва от безпокойство.

— След колко време ще пристигнем в болницата? — попита тя.

— След четвърт час, но са предупредени и ни чакат — отвърна ѝ жената парамедик.

Може и да си въобразяваше, но на Сара ѝ се стори, че тя гледа мрачно.

— Не ми казахте какво констатирахте след първоначалния преглед? — обърна се Сара към медиците.

— Като изключим раната на врата, затруднено дишане от вирусен или бактериален характер, но, разбира се, може да се касае и само за хрема или за обикновена алергия. Трябва да направим рентгенова снимка на гърдите и кръвни изследвания, за да стигнем до някакви изводи.

Сара си припомни заплахата на убиеца: ако Кристофър не приемеше навреме антибиотика, щяха да го загубят.

Докато маневрираше между колите, линейката люшкаше Сара ту наляво, ту надясно. Тя погледна блистера с капсули, прибран в найлонова торбичка.

Ако отравянето не беше блъф, Кристофър бе вдишал заразата преди повече от час. Докато пристигнеха в болницата и излезеха резултатите от изследванията, щеше да мине още поне час. Сигурно тогава вече щеше да е късно… А лекарството им бе под ръка… Сара размисли, прецени всички „за“ и „против“ и взе решение.

— Дайте му една капсула — каза тя.

Кристофър обърна глава към нея, а двамата парамедици се спогледаха нерешително.

— Не се знае каква е патологията, а още по-малко какво се съдържа в тези капсули — каза лекарката.

— Откъде да сме сигурни, че това не е още по-опасна отрова от тази, която е вдишал? — добави колегата ѝ.

„Защо убиецът ще иска да отрови Кристофър с тези капсули, след като вече го е направил с бактерията? — помисли Сара. — А и от блистера липсваха две капсули. Убиецът може би наистина ги бе взел, за да противодейства на заразата.“

— Поемам отговорността — заяви тя. — Вкарайте лекарството интравенозно.

Докато лекарката приготвяше спринцовка с физиологичен разтвор, за да разтвори съдържанието на капсулата, колегата ѝ попълваше декларацията за съгласие, която Сара трябваше да подпише.

— Съгласен ли си? — попита тя Кристофър, който бе чул всичко.

Той притвори очи в знак на съгласие.

— Действайте! — нареди Сара.

После постави ръка върху гърдите на Кристофър, докато го инжектираха. Кардиограмата показа ускоряване на сърдечния ритъм за няколко секунди поради ефекта от инжекцията, но ритъмът бързо се нормализира.

Двамата зачакаха в напрегнат страх, съсредоточени върху звуковете на апаратите, които отчитаха жизнените показатели на Кристофър.

Не се случи нищо особено. Сара потърси очите на Кристофър и се подразни от кислородната маска.

— Съпругът ми наистина ли има нужда от това? — осведоми се тя.

— От една страна, заради него самия. От друга — заради нас, защото той може да е заразен.

Безличното „той“ прониза сърцето на Сара. Местоимението превръщаше Кристофър в най-обикновен пациент. Същество, което вече не принадлежи към света на живите. Медицински случай, който не е личност, няма нито минало, нито свой живот, а просто е един пациент.

— Казва се Кристофър Кларънс! — поясни студено Сара на двамата реаниматори. — Блестящ журналист и чудесен баща на деветгодишно момче, чието име е Симон. Обичам ги и двамата и имаме да изживеем още много неща заедно. Така че имайте любезността да не му казвате вече „той“, а „господин Кларънс“.

Лекарката отвори уста, за да отговори, но премълча и само кимна с глава.

Сара хвана ръката на Кристофър, който ѝ отговори с леко стискане, за да ѝ благодари. Тя му се усмихна и погали с палеца си дланта му, а после продължи работата си с лаптопа. Нямаше време за губене.

Прочете няколко реда, после превъртя целия текст.

— Много страници са. Четенето ще отнеме време — каза тя.

Кристофър очакваше тя да вдигне глава от лаптопа и да резюмира това, което четеше. Но Сара не отмести очи от екрана в продължение на десет минути. На два пъти Кристофър я попита какво е открила, но тя го спря с ръка, молейки го да запази търпение.

— Пристигаме след минута, госпожо.

Сара не отговори. Бе като хипнотизирана от текста, който четеше. Вдигна глава и погледът ѝ бе толкова разсеян, че кардиограмата на Кристофър отчете силно ускоряване на пулса. Устата на Сара бе полуотворена. Тя сякаш бе попаднала на нещо фундаментално.

— Какво прочете, Сара? Кажи ми… моля те… — Кристофър не довърши изречението. Беше изтощен.

— Госпожо, той трябва да си почива — обади се мъжът.

— Кажи… — прошепна Кристофър.

— Добре. Нещо дребно, Кристофър. Ще прочетеш целия текст по-късно. Но в момента има едно изречение, което може да ми помогне да открия другите две жени — доближи се до него и му зашепна на ухото: — Речта на Катрина завършва с едно изречение, което няма нищо общо с нея. И то е: „Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще събере всички…“.

Сара се изправи в мига, в който линейката спря. Задните ѝ врати рязко се отвориха и вътре проникна сноп светлина. Двама санитари и един лекар веднага поеха Кристофър, докато парамедиците докладваха за състоянието му, в това число и за страховете относно отравянето му. Сара ги последва с бърза крачка чак докато вкараха количката с Кристофър в рентгена.

Тя седеше в коридора за посетители и се опитваше да се съсредоточи върху новата загадка, пред която за пореден път ги бе поставила Катрина Хагебак. Всъщност цялото ѝ внимание бе насочено към вратата на рентгена. Дебнеше кога ще се отвори и очакваше излизането на лекаря, който да ѝ съобщи резултатите. Стомахът ѝ бе свит на топка.

Минутите течаха. Сара си повтаряше до безкрайност: Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще събере всички… Също като ученичка, която декламира урока, без да го разбира. А часовете летяха и убиецът вероятно вече бе разкрил истинската самоличност на Ада. Но вратата все така не се отваряше.

Сара се изправи с един скок и почука на двойната врата на рентгена. Отвори ѝ някакъв мъж в бяла престилка и ѝ каза, че влизането е забранено и че лекарят ще дойде при нея, когато е готов. На практика чакали кръвните изследвания, за да се произнесат.

— Върху какво да се произнесат? — попита раздразнено Сара.

— Не зная. Не отговарям за случая.

— Ами тогава повикайте някой, който отговаря!

— Госпожо, разбирам безпокойството ви, но всички наши лекари се грижат за пациентите, включително и за вашия съпруг. Ако ги обезпокоим, само ще ги забавим и ще смутим работата им. Както вече ви казах, в момента се извършват прегледи. Просто трябва да почакате.

Сара осъзна, че аргументът е основателен, въпреки това имаше едно-единствено желание: да избута мъжа от вратата и да нахлуе в коридорите на отделението, за да говори лице в лице с лекарите, които се грижеха за Кристофър.

Върна се и седна на мястото си, като си наложи да се съсредоточи върху разследването.

Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще събере всички…

Единственият извод, който можеше да направи от това изречение, бе, че Ада със сигурност работи в областта на науката. Без да се надява да открие нещо, пусна търсене в Гугъл по думите „Ада“ и „наука“. Появиха се многобройни сайтове с информация за едно и също лице. Ада Лъвлейс — гениалната математичка, Ада Лъвлейс — годеницата на науките, Ада Лъвлейс — голямата дама на информационните технологии, „Майкрософт“ отдава почит на Ада Лъвлейс.

Сара задълбочи проучванията си и си даде сметка, че е на прав път. Ада Лъвлейс33 се оказа англичанка, живяла през XIX век, дъщеря на прочутия поет лорд Байрон. Специалистите по информатика я смятаха за една от първите програмисти в историята. Още през 1843 година, сто години преди изобретяването на компютъра, тя написала първия алгоритъм в света — работа, призната в наши дни за гениална и пророческа, и то до такава степен, че „Майкрософт“ вписал лицето ѝ като холограма върху всички сертификати на Windows 95, продавани в света. Многобройните статии изтъкваха и още едно предимство на прочутата дама — работата ѝ била още по-впечатляваща, поради факта че е извършена през патриархална епоха, когато процентът на жените, отдали се на науката, е бил почти равен на нула. Успоредно с отглеждането на трите си деца Ада Лъвлейс успяла да стане една от най-блестящите математички в човешката история. Несъмнено Ада от Кръжеца на Катрина Хагебак се позоваваше на тази жена. Само че къде можеше да я намери Сара, при положение че Ада Лъвлейс имаше толкова почитатели и почитателки в целия свят?

— Госпожо Геринген.

Гласът напомни на Сара решителния тон на екзаминаторите, които викаха студента, чийто ред е да бъде изпитан.

Пред нея стоеше лекарят, който посрещна линейката. Сара можеше безпогрешно да разгадава чувствата на хората пред нея, но не можа да предвиди какво ще ѝ каже той. Лекарят я помоли да го последва в кабинета му, затвори вратата и седна зад бюрото си. Сара усещаше, че краката ѝ няма да я държат още дълго.

— Стига церемонии! — каза накрая тя. — Какъв е проблемът?

— Добре. Рентгеновите снимки и кръвните изследвания показаха, че вашият съпруг наистина е бил отровен с бацил — силно заразен и рядко опасен.

Сара се хвана за облегалката на стола.

— Но, слава богу — допълни лекарят, — изглежда, имунната му система реагира доста добре и успява да се пребори с бактерията. Къде намерихте антибиотика, който сте накарали да му инжектират в линейката?

— Какво значение има. Ще се оправи ли?

— Да, благодарение на вас. Ако бяхте закъснели само още с един час, нямаше да съм категоричен, че лечението ще подейства. Имали сте късмет или е въпрос на интуиция… Както и да е, вашият съпруг може да напусне болницата още днес. Трябва да продължи с антибиотика още една седмица. Ще чувства лека отпадналост, но това не е страшно. И да добавя, че не е заразен.

Сара благодари и се готвеше да излезе от кабинета, когато лекарят продължи:

— Предупреждавам ви, че предвид сериозността на инфекцията и условията, да ги наречем особени, при които е осъществено заразяването и които вие не желаете да ми разкриете, съм длъжен да докладвам в полицията.

— Разбира се — отвърна Сара. — Къде е съпругът ми?

— Изчакайте в приемната. Ще дойде скоро.

Докато Сара крачеше насам-натам и подразни няколко посетители, тя не спираше да мисли как да идентифицира жената, скрита под псевдонима Ада. Но беше толкова нетърпелива да види Кристофър, че не успяваше да се съсредоточи. Затова предпочете да се заеме с нещо по-лесно.

Ета ще събере града. Под „град“ в древни времена са разбирали политиката. Ета сигурно е много активна в тази област — помисли Сара. Написа думите „Ета“ и „политика“ в Гугъл и отговорът не закъсня.

— Ета Палм д’Елдерс34 — прошепна Сара.

После изчете набързо биографията ѝ и откри, че Ета Палм е била жена политик по времето на Френската революция, известна и с прочутата си реч за несправедливостта на законите, даващи права на мъжете за сметка на жените. Тя се осмелила да поиска от Законодателното събрание образованието на момичетата да бъде основано на същите принципи като образованието на момчетата, а също момичетата да се смятат за пълнолетни на двадесет и една години, да имат право да се занимават с обществена дейност, както и да се приеме закон за развода. Отговорът от председателя на събранието бил, че не приемат петициите ѝ. Нейната организация била разпусната през 1792 година.

Нямаше съмнение, че Катрина Хагебак се е идентифицирала с тази героиня от Френската революция. Добре. Ами Ада?

Сара най-сетне забеляза Кристофър, който уреждаше сметката си по лечението. Тя отиде при него, а той я прегърна така, сякаш за пръв път му бе разрешено да я докосне.

— Отново ми спаси живота — прошепна ѝ той. — Всъщност ти си противоотровата.

— След като те изложих на опасност, като те накарах да дойдеш тук, това наистина беше най-малкото, което можех да сторя.

— Мда… А аз се държах като аматьор. Благодаря, госпожо! — каза Кристофър на сестрата, която му подаде фактурата. — Какво откри в речта на Катрина Хагебак?

— Боли ли те? — попита Сара, като докосна широката превръзка около шията му.

— Дърпа ми, но се търпи. Е, питах те за речта?

Сара седна на една от пейките в приемната на болницата и му разказа накратко какво е открила. Завърши с резюме за дейността на Ета Палм.

Кристофър се отпусна на пейката.

— Никога няма да разбера как така мъже, прославящи до небесата равенството и справедливостта, мъже, които се наричат просветители, са могли да отхвърлят всички искания на жените, да ги изпращат да си вършат домашните задължения, да ги заставят да мълчат и да ги убиват с хиляди.

— Ще прочетеш речта на Катрина. Тя отвежда много по-далеч от епохата на Френската революция. Това е една от най-големите, ако не и най-голямата манипулация в човешката история. Но за момента трябва да открием Ада.

— Добре. Независимо дали става въпрос за Ета или за Ада, тези жени открито са се борели за женската кауза. С други думи, били са публично известни. Също като Катрина Хагебак. А жената, която се крие под псевдонима Ада, е жена учен, която открито предявява иск за равенство с мъжете.

Докато Кристофър говореше, Сара опитваше много комбинации от ключови думи в Гугъл, сред които и „Ада“, „феминизъм“, „наука“.

— Мисля, че ти откри нещо, Крис! — каза тя, след като прочете по диагонал някакъв текст върху екрана на телефона си.

— Какво?

— Слушай! Проектът „Ада Лъвлейс“ е създаден през 1997 година в Германия в чест на английската математичка Ада Лъвлейс, посветен на изключителната ѝ смелост и могъщата ѝ способност да предвижда бъдещето.

Сара изрече думите с такъв ентусиазъм, че мнозина от чакащите за преглед пациенти, които седяха на пейките в приемната, вдигнаха очи, силно заинтригувани от двамата превъзбудени чужденци. Сара снижи глас и заговори по-тихо:

— Проектът има за цел да насърчава момичетата да изучават във висшите учебни заведения различни науки: технология, информатика, математика — области, в които жените са слабо представени, защото в тези институти са пуснали котва стереотипите там да учат мъже. И така проектът „Ада Лъвлейс“ предлага на ученички от цяла Германия да бъдат обучавани от жена учен, която е съумяла да осуети и да преодолее капаните на предразсъдъците и така да си изгради успешна и изпълнена с предизвикателства кариера в посочените области на науката. Този принцип се осъществява под формата на групово или индивидуално обучение.

— Страхотна идея, там трябва да търсим по-надълбоко. Кой е инициатор на въпросния проект? — попита Кристофър, докато на свой ред ровеше в телефона си.

— Ръководител на проекта „Ада Лъвлейс“ е Шафи Райнвасер. Тя работи в института „Макс Планк“ в Германия.

— В института „Макс Планк“ ли? — учуди се Кристофър.

— Знаеш ли какъв е този институт?

— Как да не знам! В един от центровете „Макс Планк“ бе определен геномът на неандерталския човек, което си е цял подвиг, а освен това там откриха, че у всеки от нас има от 1 до 3 процента от гените на неандерталците. Направо са на върха на науката. А в кой институт по-точно?

Сара пробяга с очи по текста, отвори падащото меню на сайта, а после вдигна глава.

— Института в Йена. Шафи Райнвасер е специалист по археогенетика. Никога не бях чувала за тази дисциплина.

— И знаеш ли какво?! Отгатни — каза Кристофър, след като направи бързо търсене в своя телефон. — Тази жена има свой собствен сайт, където разказва историята на Ада Лъвлейс и приноса ѝ за съвременната наука. Сара, тя е, сигурен съм, че това е тя…

— Трябва да ѝ се обадим, за да я предупредим.

Кристофър продиктува телефонния номер, който бе отбелязан в сайта. Сара бързо се свърза и започна да говори на английски. Кристофър слушаше със затаен дъх. Само че разговорът пое неочакван обрат. Шафи Райнвасер отсъствала през целия ден, за да се подготви за утрешната пресконференция. Било невъзможно да се свържат с нея.

Сара затвори телефона.

— По дяволите! — извика тя.

— Е, поне сме сигурни, че става въпрос за нея, след като подготвя утрешната си изява. Не можеш ли да се свържеш с германската полиция и оттам да идат в дома ѝ и да я охраняват?!

— Искането ми трябва да мине официално през Осло, за да бъде прието. Но ако мине през Осло, Йенс Берг ще разбере и ще открие Шафи преди нас.

Кристофър отново се задълбочи в телефона си. След малко вдигна глава и каза:

— Готово. Имам адреса ѝ и личните телефони. Дала ги е в сайта на проекта „Ада Лъвлейс“, така че менторите и студентите да могат да се свържат с нея.

Сара набра телефона, който ѝ продиктува Кристофър. Попадна на гласовата поща.

— Госпожо Райнвасер, аз съм инспектор Сара Геринген. Водя разследването за убийството на Катрина Хагебак. Ако сте лицето, което търся, знайте, че това, което ще ви кажа, е извънредно сериозно. Убиецът на Катрина Хагебак вече разполага с информацията, чрез която успях да ви открия и аз. Бягайте колкото е възможно по-далеч от вашето жилище и се откажете от участие в конференцията… за момента… Обадете ми се възможно най-скоро на номера, който се изписва на телефона ви.

Сара едва бе затворила, когато телефонът ѝ звънна. Тя натисна зелената слушалка.

— На телефона е Йенс Берг. Къде сте и какво правите, инспектор Геринген?

— В Ливан съм. Разследването напредва.

— Бъдете по-конкретна.

Сара се поколеба. Границата между това, което щеше да каже на министъра, за да не събуди тревога у него, и това, което трябваше да премълчи, за да не може той да намери втората сътрудничка на Катрина Хагебак, бе доста деликатна.

— Катрина Хагебак е имала поне две сътруднички, с които е възнамерявала да осъществи свой проект. Ние сме по следите на втората жена. Смятам, че убиецът също я търси, за да я ликвидира. Ако я идентифицираме преди него, може би ще можем да го заловим.

— Чакайте, чакайте! Какъв проект! Каква сътрудничка?

„Мръсен лъжец“ — помисли си Сара.

— Свързан с жените и несправедливостите, на които те са жертва от хилядолетия. А що се отнася до сътрудничката, не знаем за кого се отнася. Знаем само, че се крие зад псевдонима Ада. И сега се опитваме да я идентифицираме.

— Имате ли някаква сламка?

„За да я кажеш на дясната си ръка, която държи оръжието и ни преследва, нали?“ — помисли си Сара.

— Вероятно работи в научната сфера, защото Ада се свързва с Ада Лъвлейс, математичка, която…

— Знам коя е била Ада Лъвлейс! — озъби се Йенс Берг. — Как смятате да процедирате, за да намерите жената, която се крие зад този псевдоним?

— Точно по това работя. Ще ви държа в течение.

— И засега нямате по-директна следа, за да откриете онези, които са убили Катрина Хагебак?

— Не, господине.

Без малко да добави, че убиецът, които той бе наел, е особено ефикасен и постига целите си, без да оставя следи.

— Добре. Очаквам да ми се обадите веднага щом идентифицирате втората потенциална жертва.

Сара прекъсна разговора и въздъхна дълбоко. Имаше усещането, че е играла на котка и мишка, без да е подготвена за подобно нещо.

Кристофър бе забил нос в екрана на телефона си.

— След два часа има полет до Лайпциг, който е на час път от Йена. Разгледах сайта на института „Макс Планк“. Конференцията трябва да се състои в самия институт утре по обяд. Ако се справим, можем да сме там час преди началото.

Двамата с подтичване стигнаха до паркинга при разкопките, където бяха оставили наетата кола.

— Според теб какво се кани да разкрие Шафи Райнвасер? — попита Кристофър, докато се качваше в колата.

— Когато прочетеш какво се е канела да разкрие Катрина, ще разбереш, че тези три дами съвсем не са имали намерение да пипат нежно. Но ако този път разкритието е на научно ниво, очаквам всичко — дори най-революционното.

Сара затръшна вратата на колата и потегли така бясно към летището, че гумите изсвистяха по чакъла.