Заговорът

40

— Три хиляди шестстотин шестдесет и шест Ашера — подхвърли Сара с почти безличен глас.

Убиецът спря движението на ножа малко късно. Острието се плъзна встрани по врата на Кристофър и се вряза почти до мускула.

Чу се приглушен стон и Стиг Анкер впи очи в Сара, а после отблъсна главата на заложника си, по чието лице се стичаха сълзи.

— Очевидно… Ашера — изсъска убиецът. — Надявам се, че казвате истината, инспекторе.

Сара не обърна внимание на заплахата в гласа му. Цялото ѝ внимание бе съсредоточено върху Кристофър, от чиято дълбока рана кръвта шурна като завеса.

Стиг приближи свободната си ръка до лаптопа, докато все още държеше ножа пред гърлото на заложника. Написа четирите цифри и първата буква от името на богинята на клавиатурата.

Сара гледаше към Кристофър толкова настойчиво, че той накрая също я погледна. Тя два пъти вдигна глава към крушката на тавана и незабележимо кимна надясно. Кристофър сведе клепачи в знак на съгласие.

Сара отстъпи две крачки назад.

За кратко съсредоточен върху екрана, убиецът въведе и последните три букви. Правоъгълникът, където бе написал паролата, се оцвети в зелено и на екрана се появиха цяла поредица файлове. За миг Стив Анкер се разсея, защото бе удовлетворен. Сара избра този момент, за да осъществи замисъла си. Мазето потъна в тъмнина.

Чу се шум от падащо на пода тяло и свистенето на ножа, който разцепи въздуха. Убиецът го бе насочил към Кристофър, когато светлината изгасна, но пленникът му вече се бе наклонил встрани и падна заедно със стола си.

„Да изтичам пет крачки тридесет градуса наляво и да го ударя в корема“ — каза си Сара и се втурна на сляпо, като следваше мислено програмирания ъгъл, и юмрукът ѝ се удари в долната част на тялото на убиеца. „Да отстъпя четири крачки и да издърпам Кристофър, така че ударите да не могат да го докоснат“ — продължи тактиката си Сара. Докато Стив Анкер надаваше стон, Сара успя да хване Кристофър и да го издърпа с всички сили до противоположната стена.

Следващата част на сценария бе непредвидима. Чу се шум от обърната маса и Сара застана неподвижно в единия ъгъл на помещението, като закриваше Кристофър с тялото си.

За нейна голяма изненада никакъв удар на нож не проряза тъмнината в посоката, където те се намираха. Вратата на мазето се отвори със замах, на светлината се очерта силуетът на убиеца и той изчезна. Сара можа само да забележи, че той бягаше с лаптопа под мишницата си.

Погледна Кристофър. Раната му кървеше, но тя прецени, че може да се справи с кръвоизлива сам. Грабна телефона си.

— Притисни ръка към раната на врата си и повикай помощ — извика тя и изскочи през вратата.

Да остави убиеца да се измъкне с тайните файлове на Катрина Хагебак, означаваше да подпише смъртната присъда на двете посестрими на министър-председателката.

Сара стигна в края на коридора, когато убиецът почти бе достигнал горната част на стълбището, водещо към пазара. Тя изкачи стъпалата през две и успя да изскочи сред тълпата точно навреме — той все още не се бе отдалечил. Устремен като играч на ръгби, който се готви да отбележи гол, Анкер яростно разблъскаше хората, които се оказваха на пътя му. Сара го погна, като прескачаше все още лежащите на земята хора, които бе съборил, промъквайки се на зигзаг между сергиите, които се изпречваха на пътя ѝ, блъскаше платовете и не обръщаше внимание на протестите и обидите, които летяха от всички страни.

Под тунела, който водеше към разкопките, имаше по-малко хора и Сара почти успя да настигне убиеца. Той може и да беше по-силен от нея, но със сигурност бе по-бавен. Сви към изхода на тунела и Сара го настигна в тясната пуста уличка, по която бе поел. Засили се и се вкопчи в ръката му. Той се обърна с лице към нея и се опита я удари с длан. Сара се наведе, за да избегне удара, а после парира ритника му, който се целеше в главата ѝ. Канеше се да го удари, когато чу шум на мотор. Убиецът отскочи встрани, а Сара твърде късно видя колата, която на заден ход връхлиташе към нея. Имаше време точно колкото да се метне върху багажника, за да избегне удара. После падна на земята.

Вратата на колата се затръшна и тя бясно потегли, зави зад ъгъла и изчезна от полезрението ѝ, преди да види номера. Зашеметена, но невредима, Сара се изправи бавно и ядно удари с юмрук по бедрото си.