Заговорът

3

Кристофър стоеше пред един от панорамните прозорци в просторния хол, където бяха струпани още четиридесетина неразопаковани кашона. Изчака, докато на хоризонта се стопи и последната мигаща светлина на хеликоптера, и чак тогава се върна към реалността. За къде бе заминала Сара? Какво толкова страшно се бе случило, че да дойдат да я търсят по такъв необичаен начин? Беше ли тя в опасност? Кога щеше да получи известие от нея?

Знаеше, че съвместният живот с жена полицейски инспектор ще е изпълнен с тревоги. Но в момента над всичките му емоции бе гордостта. Кристофър се гордееше, че партньорката му е толкова важна и че се радва на признание в нейната среда. Особено се гордееше с начина, по който тя гледаше на професията си. Спомни си с какво красноречие Сара обори един негов колега, който твърдеше, че полицейската професия е повече мъжка, отколкото женска. Думите му бяха изречени откровено и със самочувствие. Той бе подчертал, че всички мислят така — убедени са, че жените не са годни за тази професия, но не го казват.

„За какво точно не са годни? — възрази тогава Сара. — Да овладеят закона и процедурите ли? Да се интегрират в системата и да бъдат справедливи? Да докажат, че притежават търпение, издръжливост, сила, упоритост и хладнокръвие ли? И да отхвърлят постоянно гнева, вълнението и отвращението? Струва ми се, че всички тези умения работят еднакво добре при мъжете и жените. Също като глупостта, арогантността и презрението, които пречат на човек да стане добър полицай. А ето че вие сте си избрали професията на журналист…“

Кристофър се усмихна, като си спомни този словесен дуел по време на прощалната му вечеря в Париж. После погледна телефона си. Все още нямаше никакво съобщение. Той направи всичко възможно да не се поддаде на изкушението и да изпрати есемес на Сара. Повече от страх да не попречи на работата ѝ, отколкото да не сметне тя, че е уплашен. И като си помисли само, че бяха решили да живеят на остров Гримсьоя, за да избягат от оживлението на големия град и от шумотевицата, която се вдигна около Сара след случая с пациент 488?! „Успяхме, няма що!“ — каза си иронично той, докато гледаше все още полегналата трева на мястото, където бе кацнал хеликоптерът.

Канеше се да излезе от хола, когато забеляза, че един кашон липсва. Не знаеше точно кой е, но бе сигурен, че е така, защото във всяка „колона“ имаше по шест кашона, а сега в едната от тях бяха само пет.

Излезе и тръгна по коридора, чиято стена също бе изцяло от стъкло — към задната част на къщата. Пристъпвайки леко по дебелия бежов мокет, Кристофър стигна до стаята на момчето и почука на вратата.

— Къде си, Симон?

Никакъв отговор.

Кристофър се наведе, за да погледне през ключалката. Симон се бе излегнал на земята. Беше издърпал покривката от леглото и се бе завил с нея. Спеше или по-скоро се преструваше, че спи. Вероятно бе легнал на земята, за да покаже, че сам решава какво да прави. До него имаше отворен кашон. Защо ли Симон бе ровил в него? Та всички негови вещи бяха занесени в стаята му! Кашоните в хола не би трябвало да го интересуват!

От мястото, където стоеше, Кристофър не можеше да види съдържанието на кашона. Естествено, би могъл да влезе и да провери какво има вътре, но за нищо на света не би събудил Симон. От опит знаеше, че подобно загадъчно поведение, следващо гнева, прикрива дълбока криза, която скоро ще се разрази с пълна сила. По-добре бе това да стане на сутринта. Тогава Кристофър щеше да е прояснил ума си и да се справи по-добре с кризата на Симон. Тези нервни прояви често се отключваха след смъртта на родителите му и особено след преживяното по време на мрачния случай с пациент 488.

Кристофър прехапа устни и влезе в спалнята. Седна в края на широкото им легло. Повече от всякога би искал Сара да е тук. Запали нощната лампа, поставена временно върху кашон, и цялата стая се отрази върху панорамното стъкло. В далечината се открои градината и по-нататък морето. И от двете страни на леглото имаше натрупани кашони. Смятаха да ги разопаковат заедно тази вечер, но Кристофър реши да се захване сам с тази работа, за да се пребори с тревожните мисли.

Нареди дрехите си в огромния гардероб, който заемаше цялата стена. След като приключеше с поредния кашон, се ослушваше дали няма да чуе, че Сара се връща. После подреди книгите си по история, от различни области на науката и религиите в библиотеката в хола. Върна се в спалнята да огледа вещите на Сара. Върху пет от кашоните пишеше „дрехи на Сара“. Върху шестия — „рисунки“, върху седмия — „книги“. Обезкуражи се при мисълта, че трябва да подреди още купища дрехи, и се поддаде на любопитството си да разбере какво обича да чете Сара.

Не беше изненадан от многобройните трудове по психология, но го смаяха книгите за изследване на поведението при животните. Знаеше, че Сара зачита всяко живо същество и всяко стръкче трева, но не подозираше, че до такава степен е пристрастена към психологията на животните. Очарован, че все още не му е разкрила всичките си интереси, изпразни и втория кашон с книги — туристически справочници и проучвания на живота на примитивните народи. В много от томчетата имаше бележки с молив и прегънати страници — следи, че са четени усърдно и многократно.

След като старателно подреди и книгите на Сара, Кристофър се върна в спалнята. Тя му бе споменала, че обича да рисува, но той бе виждал само една-две нейни скици. Поразен бе колко характерни са портретите ѝ. Макар на пръв поглед лицето и контурът да изглеждаха размити, колкото повече гледаше очите, толкова повече виждаше, че линията е точна. Като че ли Сара се бе стремила да улови преди всичко душата на моделите си, отколкото да постигне физическа прилика с тях.

Любопитен бе да види и други нейни рисунки и затова реши да отвори кашона. Каза си, че тя едва ли ще се разсърди, задето се е поддал на изкушението в тази самотна вечер, но в последния момент се отказа и остави ножа върху кашона, който служеше за нощно шкафче.

Седна на леглото, облегна се на възглавницата и примирено запрелиства джобния си френско-норвежки речник, чиито смачкани и изцапани страници свидетелстваха колко често бе използван. Канеше се да потърси думата rådyr, когато си спомни изречението, казано от Сара на норвежки, когато бяха на върха.

Бутна настрани речника си и взе телефона. Опита се да си спомни какво точно бе казала тя. Нещо като Jeg vil ha et bam med deg. Все още не бе много опитен в писането и тъкмо реши да пусне превода на части, когато върху екрана се появи изречението: Искам да имам дете от теб.

Заля го опияняваща топлина и го обзе толкова красиво и силно чувство, че затвори очи, за да му се наслади напълно, с всяка част от тялото си. Само преди две години бе сигурен, че завинаги се е разделил с живота си на ерген и бездомен авантюрист. А сега най-удивителната жена на света му казваше, че иска да има дете от него.

С изпълнено с радост сърце и свито от вълнение гърло той изпита силно желание да прегърне Сара. Да я целуне, да я докосне, да я почувства до себе си. Вниманието му отново се насочи към кашона с рисунките. Желанието победи разума. Разряза лепенката на кашона и извади първите скици, за да се „докосне“ до Сара.

Появиха се портрети на жени, старци, деца, юноши. Личеше, че ги е наблюдавала без тяхно знание в парка, на опашка в магазина, в някое кафене. Набързо нахвърляни, но точни щрихи — израз, лице, очи. Кристофър бе очарован от способността ѝ да улови детайлите и характерните черти. Знаеше, че тя умее да издебва всяко чувство и промяна в настроението, но държеше в ръце доказателството, че се е докоснала до всеки, с когото е установила някакъв вид връзка. Тази емпатия — съпреживяването на емоциите на другите хора, бе пълна противоположност на студенината и безразличието, които демонстрираше в професията си и които шокираха колегите ѝ.

Кристофър стигна почти до дъното на кашона, когато пръстите му напипаха някаква кутия. Вдигна я на височината на очите си. Квадратна, дървена, украсена с арабески5. Вероятно всяка от страните ѝ бе около двадесет сантиметра. Кутията бе затворена с катинар. Кристофър я разтърси. Вътре имаше нещо. Защо Сара пазеше толкова грижливо съдържанието ѝ? Какво криеше? За миг в съзнанието му се мярна мисълта да вземе клещи и да счупи катинара, но бързо се отказа. Реши да я попита какво има вътре, когато се върне. Тя непременно щеше да му каже, освен ако…

Седнал по турски върху леглото, Кристофър въздъхна и се усмихна. От лявата му страна бе телефонът, все още с превода, издаващ, че Сара му се е отдала изцяло, а от другата — кутията с нещото, което не бе поискала да му покаже. Развеселен, но и мъничко неудовлетворен, той си помисли, че пред очите му е цялата двойственост на жената, в която е влюбен.