Заговорът

20

Провери дали ваната и плочата са застопорени. После се наведе и постави крак върху първото стъпало. Слезе три или четири метра надолу. Влагата прониза канадката ѝ и стигна до кожата ѝ. Хвърли поглед под себе си и забеляза земята на няколко метра по-ниско. Почвата бе неравна и скалиста, а наклонът се губеше в мрака.

Стъпи на земята. Полъхът на вятъра, който усети в къщата, проникваше и тук. И най-тихото проскърцване от подметките на Сара по чакъла отекваше по стените на помещението, което все повече и повече ѝ заприличваше на пещера. Свежият дъх, който излизаше от устата ѝ, на светлината на фенера се превръщаше в мътна влажна пара, а Сара с невярващ поглед обхождаше наклонения проход, който водеше в мрака. За какво е искала да дойде Катрина Хагебак тук, в тази мрачна пещера, когато е могла да се оттегли в обезопасеното модерно убежище? Защо ли министър-председателката е искала да отиде на това място, когато животът ѝ е бил застрашен?

Сара се наведе и предпазливо пристъпи в тесния проход. Освен шума от стъпките ѝ до нея достигаше единствено ехото от падащите на земята водни капки. След като измина няколко метра, на светлината на фенера видя, че проходът се разширява. Влагата вече не проникваше до кожата ѝ, въздухът стана по-сух. Сара наведе глава, за да избегне една издатина в скалистия свод. Когато се изправи, замръзна на мястото си пред гледката, която се разкри пред очите ѝ. Беше се включило автоматично осветление. Сара се оказа насред огромна пещера.

Тя едва успя да прецени колко е обширна пещерата. Хипнотизира я картината, която се разкри от лявата ѝ страна. Изображението заемаше цялата стена. Видя нарисувани с черна боя и с охра линии, които се издигаха към красива глава, украсена с горди рога. Рисунката на муцуната бе толкова точна, че сякаш дъхът на животното излизаше през ноздрите му. Колко ли животни имаше на картината? Не бе възможно да ги преброи наведнъж. Имаше червени елени, които се примесваха с фриз от черни коне, галопиращи към петнистия корем на един аурох — живял някога в Европа див бик, който пък гледаше друг приближаващ се грамаден бик с големина около четири метра.

С глава, вдигната към монументалната фреска, и с полуотворена уста Сара се опитваше да подбере най-важните сред множеството въпроси, които напираха в мислите ѝ. Какво прави тук подобна творба? Оригинал ли е? Репродукция ли е, или е съвременно творение? Дали Катрина Хагебак е ценяла само художествената ѝ стойност, или картината е имала за нея и друг смисъл?

След малко Сара сведе глава и се усмихна иронично на мудните си разсъждения. Беше толкова зашеметена от гледката, че не направи веднага връзката между животните на тази изрисувана на стената картина и главата на бика, намерена до министър-председателката. Какви изводи трябваше да направи?

Дали Катрина Хагебак е придавала на бика същото значение или поне същата символика, каквато художниците от палеолита са му придавали? В такъв случай какво е значението на този символ?

Сара се сети за Кристофър, който можеше да ѝ помогне, и точно тогава осъзна, че някой я наблюдава. Беше сама, на метри под земята, сред тишината на пещера и никой не знаеше къде се намира. Завъртя се на токове и извади пистолета. Нищо. Нито силует, нито някакво движение. Само огромен тъмен участък от дясната страна на входа. Осветлението на пещерата очевидно бе грижливо нагласено, така че да оставя тази част в мрак.

— Кой е там? — извика тя, като стискаше насочения си пистолет.

Отговори ѝ само ехото, но докато изчезваха и последните звуци от гласа ѝ, усещането, че я наблюдават, се превърна в увереност. Въпреки влагата в пещерата по гърба ѝ се плъзнаха капки пот.

Като внимателно поставяше крак пред крак, с пръст върху спусъка на нейния HK P30, тихо и гъвкаво като хищник Сара пристъпи към потъналия в мрак участък на пещерата. Беше още доста далеч, за да може фенерът ѝ да пробие тъмнината, но бе сигурна, че е видяла нещо или някой да се движи.

— Полицията на Осло, излезте на открито!

Пак нямаше отговор, но тя усети нови крадливи движения.

Този път с отсечена крачка Сара тръгна право напред. Силната светлина на фенера ѝ проби мастиленото перде. Отвори уста в ням вик. Сърцето ѝ подскочи, адреналинът ѝ се покачи и кръвта затуптя във вените ѝ. После се вцепени.

В гигантски аквариум, който заемаше цялата стена, десетки, а може би стотици змии се плъзгаха една след друга, като насочваха втренчените си зеници към единствения източник на движение в пещерата — към Сара.

„Успокой се!“ — каза си тя, а потта обливаше цялото ѝ тяло.

Не страдаше от фобия, но не обичаше твърде влечугите: особено когато са струпани толкова много на едно място, с неподвижно вперен в нея поглед и с раздвоен език, душещ въздуха в търсене на ароматни молекули, които да им помогнат да различат натрапника, бил той плячка или хищник.

Сара не помръдваше. Движеше единствено очите си и фенера. Разгледа рамката на аквариума в търсене на някакъв отвор. Успокои се, когато установи, че стъклената клетка изглежда херметизирана. Забеляза, че люспестите кожи на някои змии бяха в отровнозелено, на други — на жълти и черни линии, но повечето бяха бежови, с триъгълни шарки, които лукаво се местеха насам-натам по телата им.

Защо Катрина Хагебак е отглеждала тези змии? Имала ли е някаква слабост към тях? Или и те, подобно на бика, имат определена символика?

Сара се доближи предпазливо към аквариума, като дебнеше всяко увивно движение между сянката и светлината. Змиите представляваха безформена маса, съставена от множество тела и глави, които сякаш се придвижваха като едно-единствено призрачно същество.

Сара прогони непоносимото усещане, че масата влечуги пълзят по корема и гърдите ѝ, и успя да различи нещо, което можеше да е отговор на въпросите ѝ. В стената, на няколко метра над пода, в скална ниша, имаше статуетка на жена с царствена стойка и горда гръд, а около всяка от ръцете ѝ се бе обвила по една змия. От двете страни на статуетката имаше угаснали свещи. Много детайли по нея подчертаваха благородството на фигурата. В краката ѝ лежаха три змийски яйца, завити в ешарп.

Животните не представляваха единствено зооложки интерес. Тяхното символично, а може би дори литургично значение ставаше все по-очевидно.

С възбуден от всички тези предположения ум, без да изпуска от поглед движенията на влечугите в аквариума, Сара се зае да разгледа последната все още неизследвана от нея част на пещерата.

В дъното на слабо осветената пещера ѝ се стори, че вижда бюро, а от двете му страни по един изправен ствол от дърво. На бюрото лежеше лаптоп. А встрани — кръгла маса, върху която имаше предмет, чиито контури Сара не различаваше ясно.

Чу се глух звук и тя подскочи. Една от змиите бе ударила главата си в стената на аквариума, а погледът ѝ бе втренчен в тъй близкото, но недосегаемо топло тяло.

Сара се почувства по-зле. Обърна се и огледа началото на прохода, по който бе дошла, дебнейки и най-малкия подозрителен шум. Нов тъп удар в стъклото на аквариума я накара да потръпне. Нямаше желание да остава дълго на това място. Насочи се към дъното на пещерата.

Спомни си татуировката върху гърба на Катрина Хагебак, която представляваше някакъв план. Замисли се дали не беше схема на огромното помещение, в което се намираше. Но очевидно правоъгълната форма на татуирания план не можеше да има нищо общо с това подземно пространство.

„Може би отговорът на всички въпроси е в лаптопа!“ — помисли си Сара, когато застана пред бюрото. Върху него беше само компютърът. Отначало се поколеба дали да го включи.

Вече ясно различи предмета върху близката маса, който бе зърнала отдалеч — дървена кутия с ключалка във формата на змия.

Сара остави пистолета си на бюрото, извади от джоба си ръкавици от латекс и доближи ръка до ключалката. Попоглеждаше към аквариума с крайчеца на окото си, защото ѝ се стори, че влечугите я наблюдават. Обърна се и усети буца в стомаха си. Аквариумът почти се допираше до бюрото и всички змии се бяха насъбрали в близкия край.

Вдиша дълбоко и издиша, за да прогони неразположението си. Опита се да повдигне капака на кутията и за нейна голяма изненада той се отвори с глухо изскърцване, чието ехо се изгуби в каменния свод.

Отвътре кутията бе подплатена с лилаво кадифе с преливащи отблясъци. В нея лежеше странна фигура от бял камък. Сара я взе в ръцете си, за да я разгледа отблизо. Три каменни диска бяха насложени вертикално един върху друг. Вътрешната им част бе фиксирана върху правоъгълна поставка. Камъните бяха идеално полирани. От цялата творба се носеше полъх на изящество. Но вниманието на Сара привлякоха думите, издълбани върху всеки от дисковете. Три думи, по-точно три имена и след всяко от тях — дата. Върху първия диск прочете: Ета, 10 декември 2018 година, върху втория Ада, 11 декември 2018 година, върху третия Людмила, 12 декември 2018 година.

Ета… Това име бе татуирано между пръстите на краката на Катрина Хагебак, спомни си Сара. Дали не е псевдоним? А другите две имена не прикриваха ли други две личности, чиито имена Катрина Хагебак бе отказала да каже на убиеца си? И какво означават тези дати? Ще се случи нещо особено ли в тези три близки дни?

Сара обърна каменната фигура, за да я огледа отвсякъде, и бързо откри малкия лилав паралелепипед, прикрепен към основата. Отлепи го и си даде сметка, че държи в ръка флашка, върху която е написано името „Ета“.

Колкото повече напредваше в разследването си, толкова повече Сара се удивляваше от всичко онова, което министър-председателката бе скрила от света. Най-напред тази невероятна пещера под къщата… А сега и тези три имена и трите дати… Докъде бе стигнала Катарина Хагебак, без никой да си дава сметка за това? С какъв проект се бе занимавала в най-дълбока тайна?

Сара бързаше да узнае какво съдържа лаптопът. Пъхна флашката във вътрешния си джоб и точно се канеше да го включи, когато зад гърба ѝ се чу нов удар по стъклото на аквариума. Тя потръпна. Нямаше желание да срещне отново очите на влечугите, които проследяваха движенията ѝ. Нито да види как размятат езиците си към нея и зловещо движат прешлените си. Натисна бутона за включване на лаптопа, когато отекна нов удар.

Този път необоснованият от логика страх, че някоя от змиите се е измъкнала от аквариума, бе по-силен и тя рязко се обърна. На по-малко от четири метра от нея стоеше човек, чието лице бе скрито под черна качулка. В протегната си ръка държеше пистолет.