Праскови за кюрето

Дванайсета глава

Четвъртък, 19 август

Дълго не можах да заспя. А после ме събуди тропане. Глухо почукване – първо по вратата, после по капаците на прозорците. Анук и Розет спяха в спалнята. Аз си бях легнала на дивана и се разбуждах мъчително и объркано, увиснала в мрежата на ловеца на сънища между един живот и друг.

Тропането стана по-настойчиво. Наметнах се и отворих. На прага стоеше Рейно, скован и отбранителен, а до него – момиче с хиджаб. И двамата миришеха на Тан, а момичето, което явно не беше на повече от осемнайсет, трепереше.

Рейно започна да обяснява, но звучеше толкова нелепо, колкото изглеждаше:

– Извинявайте, но тя не ми позволява да я заведа у тях.

Не казва защо е скочила в Тан. Опитах се да я накарам да говори, но тя ми няма доверие. Никой от онези хора ми няма доверие. Съжалявам, че ви товаря с това, но не знам какво друго...

– Моля ви – прекъснах го. – Всичко това може да почака до утре. – Усмихнах се на момичето, което ме наблюдаваше с подути и подозрителни очи. – Отзад имам кърпи и дрехи, които сигурно ще ти станат. Ще загрея малко вода, а после можеш да се изкъпеш и да се преоблечеш. Още няма ток – Люк каза, че ще отнеме няколко дни да го уреди, – но имаме свещи, печката е топла, така че ще се сгрееш за нула време. А вие – обърнах се към Рейно – не се тревожете, моля ви. Постъпили сте правилно. Приберете се и се постарайте да се наспите. Останалото може да почака до утре.

Рейно се поколеба.

– Но... вие дори не знаете коя е тя.

– А има ли значение? – попитах.

Той ме удостои с един от смразяващите си погледи. После учудващо се усмихна.

– Никога не съм допускал, че ще го кажа, но мадам Роше, радвам се, че сте тук.

С тези думи Рейно се обърна и се отдалечи сковано и малко стеснително. В очите на друг свещеникът сигурно би изглеждал жалка и дискредитирана фигура, докато се отдалечаваше по каменистата пътека, накуцвайки (беше бос), и потъна в нощта. Аз обаче виждам повече неща, виждам сърцето, дори ако е скрито. Виждам много повече, а подир този човек във въздуха трептяха дъги.