Праскови за кюрето

Десета глава

Събота, 28 август 11,10 ч.

– Война – каза Инес. – Представете си! Тайна война между майка и син! И двамата не говорехме за това. Това би означавало да признаем, че помежду ни съществува недоверие. Карим всъщност не се беше променил, просто беше станал по-внимателен. Имаше си съпруга, която го обожава, но не му беше достатъчно. Публично хвалеше ползата от никаб, но си мечтаеше за западни леки жени. Ясно ми беше, че е просто въпрос на време зина отново да го намери.

Инес отново погледна Соня. Момичето изслуша целия разказ, без да продума, но вече клатеше глава.

– Не, не го вярвам. Грешиш. Моят Карим никога не би...

Инес положи длан върху ръката на Соня.

– Знам, че сигурно ти е трудно да повярваш. Съзнавам колко жестоко ти звучи. Преди и на мен ми беше трудно да повярвам. Опитах да си затворя очите за истината. Но се започна от порното в интернет. Намерих го на компютъра му. След това дойде сексът по интернет. Хванах го навреме с едно момиче от селото. Казва се Мари-Анж Люка и в профила ѝ пише, че е на шестнайсет. Всъщност е на петнайсет, но на Карим не му пука. Била курва, така ми каза. Защо иначе ще се съгласява да се срещне с момче, ако не иска секс? Намесих се точно навреме. Карим престана да общува с Мари-Анж. Мислех, че си е взел поука, но той просто си беше намерил по-привлекателна плячка. Сестра ти Алиса, която съблазнил, а после тласнал към самоубийство...

Лицето на Соня вече беше станало пепеляво.

– Не ти вярвам – прошепна тя.

– Съжалявам, трябваше да се обадя по-рано – сви рамене Инес. – Но си въобразявах, че мога да го контролирам. Мислех, че ако съм наблизо, ще успея да се намеся. Опитах с Алиса. После с Виан, чието пристигане в Ле Маро – при това с красива дъщеря – вече беше привлякло вниманието. Но след това започнаха да се случват разни неща. Някой подпали училището. Плъзнаха слухове за мен. Свещеникът, който се опита да ми помогне, беше наплашен от приятели на Карим. Върнах се да живея отново в къщата на Карим, но старият Махджуби правеше всичко възможно да ме накара да се чувствам неловко. И тогава установих, че Карим е започнал да забелязва моята малка Дуа.

– Не! – възкликна Соня и се отдръпна.

Инес се изправи.

– Онзи ден Дуа изгубила единия си чехъл. Червен бродиран чехъл, носим го от Танжер. Търсила го навсякъде, но не го намерила. Затова аз изчаках Карим да излезе и намерих ето това в гардероба му...

Тя влезе в кухнята и се върна с метална кутия. Отвори я и изсипа съдържанието върху ниската масичка. Гривни, обици, мъниста, шалове – и един бродиран чехъл, червен, с пришити малки стъклени мъниста...

Инес плъзна красивите си пръсти по сбирката от предмети.

– Гривната, която той взе от Шада Идрис. Една от обиците на Алиса. Пръстен, който беше на годеницата му. И това... – докосна тя червения чехъл. – Синът ми вече се е самозабравил, взема си трофеите предварително.

Сред купчината трофеи обаче погледа ми привлече нещо друго. Малка плетена гривна – жълта, със синя мидичка, каквато би направило дете, може би като подарък за сестра си...

– На дъщеря ти е, нали? – попита Инес, забелязала изражението ми.

Взех гривната. Много добре я познавах. Анук я носеше, когато пристигнахме – сега като се замислих, не я бях виждала от дни...

– Може би я е изпуснала – каза Инес. – Или я е забравила някъде. Но Карим вече я беше забелязал. Щеше да е само въпрос на време.

След като намерила кутията с трофеите, Инес се преместила заедно с Дуа на лодката. В най-добрия случай временно решение, но само това успяла да измисли. Макар да се преструвал на предан син, чрез слухове, злоба и хитрини Карим вече успял да настрои целия квартал Ле Маро против Инес – с изключение на Захра, която знаела истината и винаги се опитвала да защити Инес.

– Синът ми рядко действа лично – обясни Инес с измъчена усмивка. – Оставя другите да действат от негово име. Въобразяват си, че сами избират така, но всъщност просто се подчиняват на волята му. Онзи надпис на стената на къщата ми. Пожарът. Дори къщата лодка... – Тя погледна към Соня, чието лице беше смъртнобледо от прозрението за истината.

— Той е целял да те принуди да го направиш. Тласнал те е към действие. Знаел е, че не мога да разоблича него, без да разоблича и себе си, и е смятал да се преструва на невинен и да обвини теб...

Соня поклати глава.

– Моля те, не исках да нараня никого. Исках само да си заминеш.

– Разбира се, знам – увери я Инес. – Но дори да си бях тръгнала, Карим нямаше да е в безопасност. Знам твърде много за него. Той е искал да се отърве от мен завинаги, но преди това му е трябвала изкупителна жертва. Отначало си помислих, че ще си ти. Но макар да си сляпо влюбена в него, той знае, че не си убийца. Затова измислил по-добър план. И мосю кюрето падна право в капана му.

Рейно. Почти бях забравила за него.

– Къде е той? – попитах. – Добре ли е?

Захра се смути.

– Съжалявам, Виан, отначало и аз се хванах. И аз като всички бях сигурна, че Рейно е запалил пожара. А когато онзи ден Карим го пипнал с туба с бензин...

– Къде е той, Захра? – попитах.

– В мазето под спортната зала. Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но Карим беше страшно разстроен и аз си помислих...

– Разбира се, че ще е разстроен – обади се Инес. Сухият ѝ суров глас звучеше по-безизразно от всякога. – Кюрето се намесил в най-неподходящия момент. След като опитал всякакви други неща, синът ми най-накрая решил окончателно да се справи с мен. Допускал, че ако изчезна, отговорността ще падне върху Рейно. А ако изобщо откриели Рейно... – сви рамене тя. – Тан е опасна река, особено след дъжд. Може да минат седмици, преди да намерят тялото, а тогава вече ще е трудно да бъде определена причината за смъртта.

Всички се умълчахме, докато се мъчехме да проумеем какво ни говори. Карим убиец? Не може да бъде. Но въпреки това идеално пасваше.

– Синът ми вече нямаше време – обясни Инес. – Опасявал се е, че заради Дуа аз ще го разоблича. Къщата лодка ни правеше уязвими. Сигурно щеше така да подреди нещата, че в очите на всички да сме загинали при пожар. Може би се е канел да потопи лодката и да изхвърли телата ни в Тан. Но когато дошъл да осъществи плана си, се натъкнал на кюрето.

– Знам – обади се Соня. – Той ме видя. Аз му признах...

– Така ли? – развеселено попита Инес. – Е, каквото и да си му казала, си го задържала точно колкото да провали плановете на Карим. Явно Карим го е видял да наблюдава лодката. Щял е да бъде свидетел. Затова синът ми го нападнал вероятно с намерението по-късно да го използва като изкупителна жертва... Само че аз чух и видях всичко и докато Карим се разправяше с Рейно, отвързах лодката и я насочих по течението. – Инес въздъхна. – Изобщо нямах представа дали Рейно е жив. Видях го да пада. И това ми беше достатъчно. Но когато Захра ми разказа какво знае...

Сега я прекъсна Оми с дрезгавия си старчески глас и попита развеселено:

– Значи мосю кюрето през цялото време е бил в онова мазе? А, сигурно е направо бесен...

Погледнах Захра.

– Под спортната зала ли? Значи затова беше там снощи.

– Занесох му храна – кимна тя.

– Но защо изобщо го държи там? – недоумяваше Соня. –Ако Инес казва истината...

– Нужен му е жив – обясни Инес. – Ако смята да обвини свещеника за всичко, което ми се случи, няма да е добре полицията да открие, че убиецът е умрял дни преди жертвата...

– Чакал е да се върнеш – каза Соня.

– Мисля, че да – кимна Инес.

– Но Карим вече знае, че си тук – отбеляза Соня.

Настана продължително мълчание, докато новината се уталожи като прахоляк. После Инес се изправи и бързо се забради отново. Соня направи същото и след секунди всички скочихме на крака, дори Оми, която вече вадеше от джоба си поредната бадемова сладка.

Това вероятно бе четвъртият ден на Рейно в мазето на спортната зала. Знам ги тези мазета – тъмни и влажни, често се наводняват, когато вали. Само като си помисля, че е бил там през цялото време! Лоялността е много силна в Ле Маро. Приятелите на Карим никога не биха го издали. Само че спортната зала е на Саид. Дали той е знаел? Дали баща му е знаел?

Сънувах те – каза ми старият Махджуби в сряда, докато боледуваше. – Когато се опитах да направя истихара. Сънувах теб, после нея. Пази се. Стой далеч от вода.

Тогава си помислих, че говори на мен. Изпаднал в унес, той надали бе разбрал коя съм. Дали не говореше за Рейно? Както Жената в черно и аз, старият Махджуби и Франсис Рейно са като отражения един на друг. Дали старият Махджуби се е досетил каква е истината? Възможно ли е сънят му да означава нещо повече?