В лагера на какаваните настава суматоха. Въпреки мрака дебелите човечета са забелязали своя смъртен враг — орела.
Такава олелия не си виждал през живота си: мало и голямо хуква да бяга. Всички се блъскат, крещят, ругаят, гледат да стигнат до някоя дупка и да се пъхнат вътре. Забравят и съд, и чувства, и Висшия си съвет.
В това време успяваш да поразхлабиш въжетата, с които са вързани ръцете ти.
Изваждаш искрящия прашец от торбата и го хвърляш нагоре. Прашецът блесва като вълшебно сияние в мрака. Уплашен от необикновената светлина, орелът разперва криле, забавя полета си и се скрива в тъмното небе. Какаваните не виждат това, те бързат да се изпокрият по дупките си. Надали някой ще си подаде носа от безопасното леговище.
Към теб препуска в галоп черен арабски кон. Освобождаваш се от въжетата и се мяташ на седлото. Бързаш да се ометеш по-скоро от това място.
Отиваш на 5.