Прокълнатата земя

41

Внезапно сиянието отслабва. Чува се шумолене и едно светло кълбо тупва на земята. Това е светещият плод на дървото. Той е малко по-голям от ябълка.

Поглеждаш нагоре. Сякаш е минала цяла вечност. Клоните на дървото са голи. Обрулени са от ветровете в полето. Това дърво не може да защити себе си, то не предлага никаква прохлада, никаква закрила.

— Виждам, че не искаш да останеш тук — продължава гласът. — Върви си по пътя, щом толкова искаш, нека само да ти помогна. Тоя плод е вълшебен. Вземи го, той ще ти помогне в твоите странствания.

Светещия плод се търкулва и спира в краката ти. Меката светлина, която излъчва, замайва главата ти. Ръцете ти сами посягат и вземат плода. Пускаш го в торбата, сетне тръгваш накъдето ти видят очите. От торбата се чува писък и едно тихо, но настойчиво: „не, не, не“.

Обръщаш се и поемаш в обратната посока. Плодът се обажда от торбата:

— Да, да, да.

Казваш си, че не трябва да слушаш светещия плод, а сам да избереш посоката.

Ако искаш да се върнеш назад и да се изправиш пред стените на крепостта. Това ще ти отнеме малко време, но може би си заслужава да го направиш? Мини на 35.

Ако държиш да продължиш пътя през полето, прехвърли се на 14.

А може би възлагаш повече надежди на пътя през гората? Отиваш на 131.