Вървиш през гората. Клоните те шибат в лицето, краката ти се спъват в корени и буци. През ума ти минава мисълта, че може би не си избрал най-вярното решение.
Въпреки че си свикнал с мрака, не успяваш да се опазиш и се удряш в грапавия дънер на едно дърво. От очите ти изскачат искри. Сядаш до дървото със замаяна глава и се облягаш на дънера да си починеш.
Скоро до слуха ти се донася необикновен шум. Сякаш някъде в далечината десетки подковани коне галопират по каменните улици на града. Звукът става все по-силен и заплашителен.
Скачаш на крака. Първата ти работа е да заобиколиш шибидаците, приближаващите същества. Едва когато отминават край теб с мършавите си зелени тела, спираш да вземеш решение.
Ако решиш да се върнеш към града, мини на 256.
Ако избереш посоката към полето, отиваш на 263.