Прокълнатата земя

269

Разблъскваш зелените човечета и се втурваш да бягаш. Вятърът свири в ушите ти, а зад гърба ти се чува как шибидаците тракат зъби от ярост. Но колкото и да се стараят, преследвачите не успяват да те стигнат, тънките им зелени крака не могат да надбягат твоите.

След дълъг и изтощителен бяг спираш под едно дърво. Сядаш да си починеш, ала скоро умората взема връх, тялото ти се отпуска назад и ти потъваш в дълбок сън.

Мини на 12.