Прокълнатата земя

75

Бързите крака на коня те носят през полето. В този луд бяг ти се сливаш с черния жребец, двамата ставате едно цяло. И макар че благоразумието ти подсказва да забавиш хода на коня, ти го оставяш да препуска в мрака.

Тревата тук е рядка, на места растат ниски храсти. В тъмното те приличат на странни непознати животни.

Планината, черна и непристъпна, се издига величествено пред теб. Нейните голи чукари ти подсказват, че навлизането в нея е опасно, но ти продължаваш да препускаш напред. Отляво виждаш в мрака няколко колони — останки от един древен град.

Тук почвата е камениста, рядко се срещат храсти, а още по-рядко — трева. Пътеката става все по-стръмна, конят дава признаци на умора, но това не те тревожи. От галоп преминаваш в тръс. Вече знаеш, че си близо до целта.

Искаш ли да продължиш веднага пътя си? Мини на 37.

А може би трябва да дадеш почивка на коня? Отиваш на 144.