Прокълнатата земя

202

Ръката ти трескаво шари из торбата. Къде е тая проклета тояга? Едно от зелените човечета те забелязва и надава вик. Ако се забавиш още няколко секунди, прости се с живота си!

Изваждаш тоягата, но тук става нещо странно — тя изобщо не слуша заповедта ти да натупа шибидаците. Държи се като най-обикновена глупава тояга. Или си сбъркал, когато си вземал вълшебните дарове, или пък Шиби, богът на зелените човечета, е отнел силата й.

Вместо да си губиш времето, размахваш тоягата като обикновена сопа. Първите шибидаци падат на тревата. След тях идват все нови и нови същества, тракащи със зъби.

Невъзможно е да победиш всички зелени човечета на света. Отстъпваш назад и се скриваш в мрака на вековната гора.

Ако вярваш, че пътят през гората ще те изведе до щастлив край, върни се към началото на пътеката, дори да загубиш малко време. Мини на 114.

Ако търсиш нещо ново, върни се на 1 и избери друг път.