Прокълнатата земя

11

Опитваш се да пъхнеш с главата надолу, но тоя начин за влизане в дворец ти се струва много неудобен. Какво ще си помисли за теб прислугата?

Пускаш един след друг краката си в дупката и с движения на кръста и раменете пропълзяваш първите два метра. Няколко буци суха пръст падат на главата ти. Началото на едно безумно пътуване към лукса е сложено.

По-нататък става все по-трудно. Любезният домакин те дърпа ту за крака, ту за крачола. Както си тръгнал рачешката, можеш само да получаваш сигнали накъде да вървиш, но не можеш да се наслаждаваш на усмихнатия лик на какаванина.

След малко ви настига друг дебелак от племето. В знак на приятелство и искрена симпатия той доближава лицето си до твоето. За миг ти минава мисълта, че не дишаш въздух, а чесън.

Стигате до едно разклонение и се заклещваш — единият ти крак е пъхнат в левия тунел, другият — в десния. Ни напред, ни назад! От челото ти тече пот и се проклинаш, че си приел поканата на дебелаците да им гостуваш.

Какаванинът пак се тика в лицето ти.

— Хубаво място — казва той. — Широко, удобно.

Да, усмихваш се ти. Широко, удобно, да ти е драго да се задушиш.

С голяма мъка успяваш да измъкнеш крака от тунелите. Какво да правиш? Можеш да тръгнеш по разклонението на тунела — наляво и надясно. Но има и друга възможност — да се върнеш назад.

Ами сега? Магическата дузина ще реши въпроса.

С 1 до 4 точки пълзиш наляво и попадаш на 209, с 5 до 8 точки лазиш надясно и стигаш до 215, а с 9 до 12 точки се връщаш назад и минаваш на 44.