Прокълнатата земя

3

Вдигаш арбалета и стреляш по усет, почти без да се целиш. Стрелата изсвирва във въздуха и се забива в гърдите на орела миг преди закривения му клюн да нанесе удар по главата на какаванчето. Тялото му потреперва и пада на земята.

Уплашеното какаванче лежи на тревата и не смее да мръдне.

Тичаш към него, вдигаш го на ръце и започваш да го успокояваш. То само те гледа уплашено и мига.

Няколко какавани изпълзяват от дупките си и идват при теб, като хвърлят боязливи погледи на орела. Те са дебели, брадясали и мръсни, сплъстените им коси висят на фитили. На ръст едва ти стигат до кръста. Облечени са с кожи, на краката си носят сандали от лико. От тях лъха на чесън и немити тела.

Един от какаваните отива до орела, побутва го, сетне го ритва с крак под одобрителните възгласи на останалите. Какаванинът се опитва да вдигне орела, ала мъртвата птица е прекалено голяма за дребното му тяло. Тогава той се напъва и отскубва едно перо от крилото на орела.

Закичен с перото, той идва при цялата група и поема мъжкото какаванче от ръцете ти. В сигурни ръце какаванчето надава остър вик — сега то може да опищи околността.

Пътят през полето започва да ти си струва безинтересен. Дали да не се върнеш и да тръгнеш през гората? Ако решиш да постъпиш така, отиваш на 114.

Ако предпочиташ да останеш с какаваните, мини на 32.