Издебваш момента и бъркаш в торбата. За щастие, тояжката-побойница е най-отгоре. След миг тя е в ръцете ти.
Зелените човечета продължават да крещят, тракането със зъби става все по-зловещо. Изглежда тук, в гъстата гора, рядко стъпва човешко крак.
— Хайде, тояжке, натупай ги тези досадници! — казваш тихичко.
Тези думи са достатъчни. Тояжката се хвърля сред зелените човечета и започва да ги налага. Те пищят, този път от страх, и продължават да тракат зъби. Шибидаците вече са забравили плячката, сега най-важното е да спасят зелената си кожа.
За няколко секунди около дървото не остава нито един шибидак.
— Благодаря, тояжке!
Сваляш дънера от гърдите си. Сега трябва да решиш какво ще правиш.
Ако искаш да продължиш спокойно напред, мини на 69.
Ако предпочиташ по-енергични действия, прехвърли се на 245.