Прокълнатата земя

6

Дървото привлича вниманието ти. Високо горе между зелените листа нещо грее като слънце. Очите ти не издържат огнения блясък. Извръщаш поглед, ала веднага търсиш същото място в короната на дървото.

Тази светлина те задържа под дървото. За известно време забравяш старицата, странните малки човечета и главната цел на твоето пътуване. Има нещо магическо в сиянието над полето.

И чуваш глас. Дървото проговаря.

— Остани тук под моята дебела сянка, Скитнико. Защо ти е да скиташ немил-недраг и да надигаш глава срещу мрака? За кого се трепеш, за онези слепци? Те не заслужават това. Стига си се разправял с недорасли човечета. И на север, и на юг какаваните са едни и същи; както и да се наричат, мързи ги да се мият и вонят на чесън. Поспри, порадвай се на покоя и си избий от главата всичките глупости за чест и справедливост. Вземи своето и остави другите да правят каквото щат.

Ако искаш да се отърсиш от магията на дървото и да се впуснеш в опасни приключения, мини на 223 или 230.

Ако искаш да изпиташ докрай силата на магията, прехвърли се на 41.