Прокълнатата земя

143

Оглеждаш се и виждаш, че всички животни бягат в една посока. Втурваш се заедно с тях. Краката те носят като вятър. Въздухът е сух и нажежен, всяко вдишване ти причинява болка, но ти продължаваш да тичаш.

Скоро пред теб се открива гладката повърхност на реката.

— Спасен съм! — тая мисъл проблясва като мълния в ума ти.

Хвърляш се в реката. Тялото ти се отпуска в прохладната вода. Когато огънят наближава, целият се потапяш под водата. Сегиз-тогиз подаваш глава да си поемеш дъх.

Времето тече бавно и мъчително. Над реката се носи тежък дим. Дишаш трудно, но животът ти е вън от опасност.

Чуват се гръмотевици. Скоро над гората се излива пороен дъжд. Пожарът угасва. Излизаш от реката и се чудиш какво да правиш, но животът не ти дава възможност да мислиш дълго.

Мини на 112.