Прокълнатата земя

8

Изваждаш кратунката и изливаш водата от нея. Зад теб се образува блато, в което какаваните затъват и започват да се давят. Свикнали да живеят на суша, дебелите човечета изпитват суеверен ужас от водата. За тях тя е непозната и опасна стихия.

С много усилия, целите изцапани в тиня, какаваните се измъкват на брега на блатото и започват да се вайкат: „Много лошо, много лошо!“

На дебелаците и на ум не им минава, че са извадили голям късмет: докато си лазил из техните катакомби, част от водата в кратунката се е разплискала и вместо огромно езеро на пътя им се изпречи плитко блато. Някои хора не си знаят късмета!

А ти продължаваш необезпокояван пътя си. В далечината пред теб виждаш тясна тъмнозелена ивица. След половин час ходене стигаш до гъста зелена трева, висока около два метра.

Можеш да се скриеш в тревата и да огледаш местността. Ако това е твоето желание, мини на 29.

Ала нещо в тая гъста растителност буди в теб тревога. Не е ли по-добре да се върнеш към близкия хълм, като преминеш на 231, или да започнеш пътя си през полето от самото начало, като се прехвърлиш на 40?