Прокълнатата земя

1

Излизаш от къщурката на старицата, метнал през рамо торбата с вълшебните предмети. На пояса ти е запасан твоят стар меч. С теб са вечните спътници на скитника — арбалет, прашка и нож в ботуша. Утрото едва започва, слънцето виси ниско над хоризонта, въздухът е чист и прозрачен. По тревата има бисерни капчици роса. Дори не ти се вярва, че крал Мрак може да посегне над хората и природата, за да им прати непрогледна нощ. Ала в думите на старицата имаше толкова мъка, че вярваш на всичко, казано от нея.

Има нещо странно в природата. Отначало не можеш да разбереш какво е то, но след малко се досещаш: слънцето изгрява над дърветата на запад.

По пътя минава един човек с широкопола шапка и мотика. Изтичваш към него, поздравяваш го и казваш.

— Искам да ти задам един въпрос.

— Питай — казва човекът.

— У вас слънцето не изгрява ли на изток?

— Това княжество е прокълнато. Тук мракът изгрява на изток, а слънцето — на запад.

— Как да намеря крал Мрак?

Човекът те поглежда подозрително и казва:

— Това вече е втори въпрос.

И продължава пътя си.

Пред теб се разстила безкрайно поле с ниски заоблени хълмове, зад гърба ти е гората, вляво се издигат яките каменни стени на крепостта. Кой път ще избереш?

Ако поемеш през полето, премини на 40.

Ако предпочиташ пътя през гората, отиваш на 114.

В случай, че решиш да влезеш в крепостта, прехвърли се на 18.

А може би ще успееш, ако изчакаш край стените на града? Тогава попадаш на 35.