Прокълнатата земя

88

Радостта на какаваните е буйна и неудържима. Те се хващат за ръце и скоро няколко кръга от тези смешни войнствени човечета се завъртат около огъня. Дългите им сенки приличат на пощурели демони.

Пазителят на кибрита стои с каменно лице до огъня и гледа съсредоточено как огнени езици обхващат дървата. Устните му се мърдат беззвучно, може би шепти молитви.

След малко се чува писък на глинени свирки и удари на тъпан. Кръговете се разкъсват, всички се обръщат към вестоносците, които тържествено съобщават решението на Висшия съвет.

А то е: Смърт!

Мини на 203.