Прокълнатата земя

231

Отначало стръмнината е много голяма. На няколко пъти се подхлъзваш и се свличаш надолу, ала след упорито катерене успяваш да стигнеш полегатата част на хълма. Там тръгваш с широка крачка нагоре.

От върха полето се вижда като на длан, но една малка част от него е скрита зад съседния хълм. Всичко наоколо изглежда толкова спокойно, сякаш крал Мрак съществува само във въображението на клетата старица.

В далечината се виждат руините на древен град. На места над порутените стени на някогашните сгради се издигат колони. Каменни стълби водят към някаква площадка, над която е само небето. Не е ли това място за преклонение пред мрака, пред неговата безкрайна власт над слабите ни човешки души?

Само орелът, вечният крал на лазура, продължава да лети над една и съща точка. Полето под него е осеяно с огромни къртичини, от които подават любопитно глави непознати човечета. Това са какаваните, местните жители. Макар и смешни на вид, те са войнствени и опасни.

Ако предчувстваш, че ще се случи нещо лошо и имаш желание да помогнеш на какаваните, извади арбалета и се приготви за стрелба. Попадаш на 3.

Ако им вярваш, изчакай да дойде някой от тях и го попитай за завоевателя. Отиваш на 249.