Прокълнатата земя

238

Ала човечето е толкова доволно от подаръка, че иска на всяка цена да ти се отблагодари.

— Виждам, че си малко по-р-р-р-р-азличен — казва то. — А тук, в гор-р-р-р-р-ата, такива като теб бързо хвъ-р-р-р-р-лят петалите.

Кимваш с разбиране.

— Затова ще ти дам една кар-р-р-р-та в шибидашки коор-р-р-р-динати. Да се о-р-р-р-р-иентираш — продължава зеленото човече и изважда парче смачкана хартия, сгънато на четири. — Нали сме п-р-р-р-р-иятели?

— Да, п-р-р-р-р-иятели сме — отговаряш му в същия тон, като чаткаш приятелски зъби.

— Я, ти гово-р-р-р-р-иш нашия език. — Учудването на шибидака е безкрайно. — Защо не останеш п-р--р-р-р-и нас?

— На в-р-р-р-р-ъщане — обещаваш ти. — Но първо махни проклетия дънер от гърдите ми.

— Само се пази от това място — съветва те зеленото човече, сякаш не чува молбата ти, и посочва една точка на картата. — Тук е ко-р-р-р-р-убата на Ка-р-р-р-р-аконджо.

Благодариш му за картата и съвета. Скоро ще разбереш какво значи карта в шибидашки координати.

А сега побързай да махнеш дънера от гърдите си и да се разделиш със зеленото човече. Попадаш на 245.