Прокълнатата земя

237

Внезапно ослепителна мълния разсича небето. Във въздуха вече се носи познатия мирис на буря. Черното небе се разтърсва така, като че всеки миг ще се срути на главата ти.

— Това е работа на Гръмотевичните братя — казваш си и продължаваш пътя.

Руква пороен дъжд. Светкавиците се гонят по небето една след една. Ето че цялото прокълнато княжество се озарява, но тая светлина е призрачна, невярна, тя реже окото. Точно това искат да направят Гръмотевичните братя — да ослепят, а не да осветят.

— Мокър от дъжд не се бои — провикваш се към небето и продължаваш пътя си.

На десетина метра от теб една светкавица запалва най-високото дърво. Спираш и го гледаш мълчаливо. Това е предупреждението на Гръмотевичните братя. На негово място можеше да си ти.

Около теб започват да падат камъни. Оглеждаш се. Вдясно забелязваш висока скала, надвесена над пътя. Това е единствената ти надежда.

Прехвърли се на 97.