Влажният полъх, който усещаш на лицето си, те кара да бързаш напред. След малко излизаш на брега на една река. Водата плиска едва чуто. Над главата ти шумолят листата на дърветата.
Оглеждаш се. Наоколо не се вижда жива душа. Избираш мястото, където реката ти се струва най-плитка, събуваш ботушите си, навиваш крачоли и влизаш във водата. Отначало потръпваш от хлад, но студената вода не е сериозно изпитание за теб.
След минута излизаш на другия бряг. Обуваш ботушите и когато вече се каниш да продължиш пътя си, до ушите ти стига странен шум: сякаш градушка пада върху невидими скали. Кожата ти настръхва, обзема те ужас.
Какво да правиш?
Ако искаш да се върнеш назад, мини на 1.
Ако решиш да продължиш напред, прехвърли се на 60.