Яфа издува корема си, вдига царствено глава и казва:
— Ние сме южните какавани и с гордост се наричаме хай-вани.
— Хай-вани, хай-вани! — викат гордо южните какавани. Вълнение обхваща цялото племе.
— Ние сме южняци, гореща кръв. Всички познават нашето безкрайно гостоприемство.
Я, това ми било гостоприемство!
— Ние не сме студени като северняците. При нас всеки гост е добре дошъл.
— Познавам какаваните — казваш ти на Яфа. — Лоши хора.
Вождът те поглежда учудено.
— Ти не си бил толкова глупав, колкото изглеждаш.
— Моля те, Яфа, в името на бога, върни ми торбата и ме пусни да си вървя.
Двама хай-вани донасят торбата ти, оставят я пред Яфа и се отдръпват почтително. Той се навежда и рови в нея. По лицето му се изписва досада. Вождът се изправя. Гласът му звучи тържествено:
— Молбата ти се изпълнява наполовина. Връщаме ти торбата.
— А за останалото? — питаш вожда.
— Ще пренощуваш при нас. Утре, ако пожелаеш, можеш да си вървиш.
Какво ли ти готви съдбата?