Прокълнатата земя

179

Ускоряваш крачка. Вдишваш с наслада чистия горски въздух. Чувстваш се уверен и спокоен, единственото нещо, което те вълнува, е как по-бързо да стигнеш до леговището на крал Мрак.

Скоро забелязваш, че дърветата стават все по-дебели, а короните им — по-гъсти. През тях вече не се вижда небето. Разстоянието между дънерите намалява и понякога е много трудно да се провреш между тях.

Най-подир пътеката изчезва. Дърветата растат едно до друго като плътна непробиваема стена. Пътят напред е невъзможен. Мислиш си какво да правиш. Никой от вълшебните дарове не може да ти помогне — нито саморазстилащата се пътека, нито приспивната свирка, нито кутийката с осите или вмирисаното сирене.

Върни се на 114.