Изведнъж разбираш, че е станало нещо необикновено. Шумът, който иде отвън, постепенно стихва. Всички хай-вани са се оттеглили по хай-ванските си дупки. Пътят ти вън от селището е свободен, само да отвориш проклетата врата.
Напрягаш всички сили. Вратата бавно се плъзва по жлебовете и остава малка пролука. Вслушваш се. Никакъв глас не се чува, само вятърът свири в процепа и носи живителна прохлада.
Отваряш вратата и без да чакаш повече, изскачаш от нажежената пещ. Чистият въздух те опиянява, но няма време да се радваш, свободата все още е далеч. Хвърляш от раменете си огнеупорното наметало и се втурваш да бягаш от селището на хай-ваните. В тъмното ти е трудно да определиш веднага посоките.
Ако решиш да тръгнеш наляво, прехвърли се на 227.
Ако предпочиташ да завиеш надясно, мини на 224.