Прокълнатата земя

98

Въпреки тъмнината успяваш да стигнеш до планинския проход. След дългия път се чувстваш уморен, но не искаш да почиваш. Сядаш за малко да разтриеш подутите си от ходене нозе.

Встрани от пътя виждаш нещо, което излъчва слаба синя светлина. Това е торба от груб плат, в която има чифт ботуши. На кончовите им е написано със светещи букви: „Бързоходни чизми“.

Въпреки съмнението ти в качествата на ботушите умората взема връх и ти решаваш да опиташ какво можеш да сториш с тях.

Сваляш ботушите си, пъхваш ги в торбата и обуваш бързоходните чизми. Изведнъж краката ти тръгват сами, и то със страхотна бързина! Търчиш през камъни и шубраци, отминаваш безплодни чукари, изкачваш планински склонове. Чизмите те носят нагоре към най-високия планински връх, където даже и по това време — през лятото, белеят големи преспи сняг.

Тук рухваш изтощен. Бързоходните ботуши, изтрити от дългия и непосилен бяг, внезапно пламват. Скачаш и се хвърляш в преспата. Огънят загасва. Сваляш чизмите и обуваш старите си ботуши.

Време е да посегнеш към магическата дузина.

С 9 до 12 точки отиваш на 123, с 5 до 8 точки преминаваш на 229, а ако точките ти са под 5, прескачаш на 268.