Прокълнатата земя

183

Стигаш до една врата и хлътваш в нея. Това е спалня, стая на аскет. Голи черни стени, стар изтърбушен сламеник, черна кана за вода, черен пешкир. Никакви завивки. Това е стилът на крал Мрак.

Питаш се ако светнеш, ще се запази ли черния цвят? В мрака всичко е черно.

Изваждаш светулката от торбата. Да, всичко наоколо е черно, но скоро трябва да скриеш светлината — някой идва към стаята. Ако си забравил да вземеш светулка в торбата, не е голяма беда, просто няма да знаеш точно как изглежда кралската спалня на светло.

Скриваш се зад вратата. Влизат Зелда и крал Мрак.

— Понякога ми се иска да имам човешко лице — казва завоевателят. Гласът му звучи така, сякаш се оплаква от тежката си орис.

— Защо, лицето ти е толкова хубаво.

Кралят не отговаря. Усещаш го как души въздуха.

— Тук има някой — казва той на вещицата.

Удряш буцата мрак между очите и докато кралят се олюлява, обръщаш се към неговата стара спътница.

Вещицата се опитва да те омагьоса, но докато мърмори заклинанието, с един ритник я просваш на пода.

Цялото ти внимание е приковано от меча. Това ли е вълшебното оръжие, което ще прогони мрака?

Докато се взираш в червената светлина на рубина върху дръжката, вещицата избягва от стаята.

Продължаваш на 198.