Хълмовете са още далеч, пътуването ти с коня на юг продължава. Земята тук е покрита с ниска трева и храсти, които тайнствено шумолят в мрака. Зад гърба ти остават няколко малки нивици, навярно засети с царевица и картофи.
Конят препуска все така леко, сякаш преди минути сте тръгнали на път. Наоколо не си вижда жива душа. Какви ли чудеса и опасности те чакат в това прокълнато княжество?
Чуваш как нещо свисти във въздуха. Една примка обхваща двете ти ръце и ги притиска към тялото. Опитваш се да извадиш меча, но без успех. Някой дръпва въжето и те събаря на земята.
От тъмнината се появяват две ниски дебели човечета. Това са какаваните, жителите на полето.
Мини на 45.